Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер представи така наречената Бяла книга за бъдещето на ЕС. В нея Комисията е разработила пет възможни сценария за бъдещето на Общността - и предлага на националните държави да направят своя избор.

Сценариите, които са подробно разработени с посочени съответни плюсове и минуси, се движат в диапазона от най-обикновена зона за свободна търговия до федерализиран съюз с общи политики и общи органи. За Бялата книга и интересите на България Александър Андреев разговаря с Меглена Кунева, бивш еврокомисар, бивш европейски министър и бивш вицепремиер в последното правителство в София.

ДВ: Бялата книга на ЕК - какво е това? Зов за помощ, наръчник за изход от европейските кризи или просто последен опит да се спаси Евросъюзът?

Меглена Кунева: Смятам, че Бялата книга е честен документ. Той не надхвърля това, което може да направи Комисията. Тя е общностен орган, но има сила единствено на базата на това, с което се съгласят страните. За мен Бялата книга действително „удря камбаната” - с необходимата тревога, но и доста хладнокръвно. Тя на практика казва, че ако няма подкрепа за това, което иска Комисията (а за мен няма съмнение какво най-силно иска тя), тогава не можете да очаквате от нас да направим чудеса. Не можете да очаквате всички грехове да се струпат върху общностните органи, а националните държави да стоят като наблюдатели и само да регистрират моментите, в които ЕС не е успял да се справи.

ДВ: А кое най-силно иска Комисията? Защото на Юнкер от вчера му задават този въпрос непрекъснато, а той се въздържа. А и според мен е видимо, че две от опциите за бъдещето на Европа са неприемливи за Комисията. Да припомня тези две опции: „Всичко както досега” и „ЕС като обикновена зона за свободна търговия”. Кое, според  Вас, е най-перспективният избор за бъдещето на ЕС от гледна точка на Комисията?

Кунева: Естествено е, че Комисията иска колкото може повече интеграция - защото тя е общностен орган. В ДНК-то на Комисията е да иска повече единение, повече хармонизация, повече правомощия. Ако погледнем всичко, което е казвал и писал Жан-Клод Юнкер през дългите години, през които е на политическата сцена, става съвсем ясно какво иска той. Но задача на Комисията е да бъде „честен брокер”. И затова тези пет сценария са изготвени много добросъвестно и разбираемо - с плюсовете и минусите, до които ще доведе всеки един от тях. Ако говорим обаче за сценария „федерализация”, трябва да се каже нещо много важно. И нека да направя уговорката, че тук не става дума за федерална държава, а за нещо съвсем различно - за „национална федерализация”.

ДВ: Тоест, става дума за федериране на суверенни национални държави, нали така?

 

Меглена Кунева

Меглена Кунева

Кунева: Във всички европейски партии има хора и гласове, които настояват за такава национална федерализация, към която, впрочем, ние сме вървели през всичките тези години, стъпка по стъпка. И това е всъщност петият сценарий. Четвъртият сценарий, тоест - да правим по-малко, но по-ефективно, тъй или иначе ще бъде реалността през следващите години до 2019. Има още един много важен въпрос: за така наречената „Европа на две скорости”. Ако отидем на този вариант, веднага възниква въпросът: ще останат ли всички страни-членки с еднаква тежест, ще имаме ли вече нови договори, които някак си ще изключат част от страните при взимането на решения. Това досега не се е случвало.

ДВ: Нека тук да стигнем до мястото и позицията на България. Позиция, която, впрочем, изобщо не е ясно от кого и как ще бъде защитена на срещата на високо равнище на ЕС. Та: кой от тези варианти е най-подходящият за България? Различни скорости, различни кръгове? В България се чуват призиви, че страната трябвало в една или в друга форма да се отдалечи от ЕС. Ако приемем, че ЕС се сведе просто до една зона за свободна търговия, за България вече няма да има никакви фондове и никаква плащания, тя просто ще участва със своите стоки в общия пазар.

Кунева: Не мога да си представя на базата на какво който и да било в България може да иска този сценарий. Освен ако просто не одобрява това, заради което ЕС е създаден: мир, свобода за хората и за бизнеса, солидарност и подкрепа, единен глас пред света.

ДВ: А кой е добрият сценарий за България?

Кунева: Според мен най-добрият сценарий за България е сценарият за повече интеграция с повече солидарност. Това, което направихме с подписването на договора, когато България получи своите първи 13,5 милиарда евро, беше на практика най-голямата инвестиция, която някога е влизала в страната ни. Не само за икономиката, но и за цялото развитие на страната ни ще бъде огромно изпитание, ако тази помощ я няма.