Главният редактор ма вестник "Труд" Петьо Блъсков написа силен коментар за онлайн изданието на медията, свързан с отказа на Слави Трифонов да състави правителство с мандата, който днес ще му връчи президентът Румен Радев.

Вижте текста без редакторска намеса:

Както скромно отбеляза „Труд“ миналия понеделник на първа страница, Слави няма правителство и чака инструкции от спонсорите си какво да прави. Инструкциите очевидно са били дадени в нощта срещу понеделник и часове след като „Труд“ бе в ръцете на читателите си, Слави потвърди написаното – няма правителство, връща мандата на секундата.

Не е ясно инструктажът включвал ли е като кандидат-премиер да бъде номинирана световната шампионка по шахмат Антоанета Стефанова заради икономическото й образование и владеенето на пет езика или заради подкрепата, получена преди 15-16 години от Васил Божков в качеството му на председател на Българската шахматна федерация.

Политици разкриха: Слави няма кабинет, чака инструкции от спонсорите

Последното, както вероятно са очаквали спонсорите, доведе до пряко уличаване на „ИТН“ във връзки с бизнесмена. Като добавим към тази случка и странното предателство на Слави към каузите на собствения му референдум, ароматът на чужда воля в действията му става твърде силен.

В понеделник той съвсем изпусна въздуха, след като се отказа и от почти всички промени в Изборния кодекс, които с ярост размахваха неговите наместници в парламента.

Очевидно поверената му роля на вожд на световния и в частност родния пролетариат, на борец за правдини и щастие за бедните и онеправданите, се оказа непосилна за артистичната му натура. Спонсорите със сигурност са разочаровани, но ще го оставят на масата при следващото раздаване на картите, за да се държи правилно в парламента.

Всъщност, ставайки съвсем за резил, хората на Слави, след като се отказаха от гласуване по пощата, явно получиха нова заповед и се отказаха от отказването.

Та, докато се чудех какви точно ги бърка Слави, си спомних как навремето в махалата, докато си щракаха мисли по политиката, кварталните мъдреци не пропускаха да отбележат, че най-трудното хоро се играе, когато друг е платил музиката.