Прозорците отворени, ръцете отвън. Музика дъни. Главите се оглеждат за зрители.

Час пик в центъра на града.

В един момент водачът дава газ и колата завива вляво, задницата се върти в различни посоки, едва не навлиза в насрещното, където да бъде посрещната от преминаващ джип. Въртежи, опасност, малко мозък, много чалъми.

Автомобилът германски, регистрацията белгийска, шофьорът-гастарбайтер, завърнал се в родния край. Решава да покаже своето могъщество пред останалите, своя успех зад граница с безумието, наречено дрифт.

20-годишен, който смята, че всичко, което хвърчи се яде, че морето е една локва, а приготвянето на дюнери срещу евро е върхът на житейския просперитет. Впрочем, той не знае значението на последната дума.

Той е полуграмотен.

Образованието е използвано, за да се докопа до така жадуваната шофьорска книжка. Първата мечта е изпълнена.

Втората е лъскав, втора употреба, автомобил от Германия.

Затова е било и блъскането. С пот, кръв, в квартира с още няколко души. Пръдни и спрънджа, мизерия, за да се спестят някакви кинти, с които у дома да се покаже новото охолство.

Парвеню, от най-новите. Които са опасни както за самите себе си, така и за околните.

Дрифтът му струва 3 бона глоба и отнемане на книжката за година. Сега ще трябва да се върне на високопрестижната си работа с бусче, вмирисан на орисията на останалите гастарбайтери, натъпкани в него.

Това е съдбата на хиляди наши младежи, които изпълват с простотията си родопските градове през лятото. Завърнали се от гурбет и решени на всичко, за да покажат, че са „станали хора“.

Не, пичове, поредните слуги, които проиграват животите си за някое евро в повече…

Най-мразя лятото…

Градове, села, паланки са пълни с гурбетчии. Радост за възрастните, които виждат деца и внуци. Мъка за други…

„Най-мразя лятото в този град“, споделя жител на областна агломерация. И продължава: „Пълно е с комплексирани хора.

Визирам прибралите се гастарбайтери. Паркингите пълни, няма места.

Чупене на стойки, парадиране. Хеле от пишлегарите, които хвърчат с колите си, втора употреба, с чужди регистрации.

На някои изписани имената им на табелите. На други по капаците нещо от сорта „Ахмед Кинг“.

Хора, чийто интелект е в ауспусите.

И започват проблемите. Шофиране с бясна скорост из града. Ненормални манерви из кръстовищата, сякаш изведнъж са получили амнезия относно правилата за движение.

БГ гастарбайтерите: Зад граница ги е страх да пръднат, у дома се насират 18+

Тези чобани, дори живели зад граница, не разбраха, че лява лента в града не е изпреварваща, а за престрояване за ляв завой.

Направени с педалски прически всичките, сякаш от един завод излизат; бради; злобни погледи, все едно не са продали достатъчно дюнери в Данмарката; еднакъв стил на обличане; еднаква музика; някакви зомбита…

Държат се като господари. А, като отидат в някаква институция, не могат да си попълнят документите.

Едва чакам края на август, началото на септември, тези комплексари пак да се върнат по дюнери и заводи, фризьорски салони, че да ни лишат от присъствието си“, изповядва жител на областен град в Родопите, цитиран от 24rodopi.com.

Скандалът

Той се прибира от гурбет. Ще вдига сватба. Бъдещата булка работи тук, но той е в строителството в Алемандата.

Спестява за 400 гости. Тя се прибира. Той иска купон. Тя е изморена и само моли за почивка. Той излиза на бар с аверите и се връща с…

Баровете

„Това е най-тежкият сезон. Всички комплексари са се прибрали и си мислят, че са хванали Господ за…

Всяка вечер има проблеми и се налага да се намесваме. Всеки е по-голям от другия. Мерят си малките пишки. Заяждат се с останалите клиенти.

Дърпат всички дами. Няма кой да им търпи глупостите.

Едва ли това го правят зад граница. В нашата държава тия пикльовци са расли с убеждението, че който има повече пари в джоба, той е господарят.

Но не са познали. Просто пишлегари, които ще ядат шамари“, споделя охрана в бар в областен град.

Казва, че почти всяка вечер през лятото трябва да вразумява новото поколение гастарбайтери заради поведението им в нетрезво състояние.

Водките

„Уплашихме се, ба. Аз и брата изпихме по около десет водки всеки. Водка, енергийно, водка, енергийно. Няма спиране.

Как ни гледаха, ако знаеш! Платихме около 1000 лева. Прибрахме се към 5 сутринта, че братът трябваше да се пътува за Англия. Яко, много се веселихме“, споделя родопчанин, посрещнал брат си, гурбетчията.

Историите

„Пукаме се от ебане докато сме тук. Местните тъпачки чакат такива като нас.

Първо гледат лъскавия автомобил. После дрешките. След това какво поръчваме.

Тия са прости. Може да си най-грозният, но като си се върнал от чужбина и имаш евро, местните курвички правят всичко.

Пръскаме се с тия малките, после пак на дюнерите. Все пак не работим на „Уолстрийт“ - откровен е гастарбайтер от Белгия.

Дюнерджийче. Там спи в квартира с още 6 души. Вмирисват се, вика. Ама стиска зъби. Защото у дома ще се изкъпе нормално, спестил е пари, и ще „праска малките“, както се изразява…

***

Това е родната действителност. И всички я виждате. Това поколение ще владее бъдещето ни. Ако не се изпотрепе преди това.

Човек е толкова голям, колкото мечтите му.

Техните бяха такива. Достигнаха до този връх и след него започва падението…