В четвъртък министърът на икономиката Емил Караниколов даде пространно интервю пред българска медия, което някак потъна всред медийната шумотевица около Емилиян Гебрев и опитите му да се представи за „жертва“ на чужди и български интереси, свързани според него с „Дунарит“, пише "Труд" в свой анализ по горещата тема.

И ако причината Гебрев да плаща скъпо и прескъпо на професионални пиари, за да бъде в центъра на медийния поток, е ясна поне на пръв поглед – държавата да го остави на мира, за да завладее окончателно русенското предприятие за  боеприпаси, някак встрани от общественото внимание остават както скритите фактори за неговия интерес, така и последиците за „Дунарит“, които, оказва се, могат да бъдат фатални.

Влизането на Емилиян Гебрев в казуса „Дунарит“ през 2016г., беше продиктувано от желанието на Цветан Василев да намери, след фиаското с приближените на руския олигарх Малофеев негови пионки Пиер Луврие и Дмитрий Косарев, приемливо лице, през което да продължи безпрепятствено да управлява завода.

Вероятно и самият Василев обаче бързо е разбрал, че освен негов добър приятел, който се е съгласил да му „свърши тази услуга“, Гебрев изобщо не е за подценяване. Нещо повече, възможно е в този случай оръжейният търговец да има и собствени интереси, които не се припокриват напълно с тези на избягалия в Сърбия бивш банкер, или пък, което е повероятното, и двамата действат в синхрон, но на съвсем друга плоскост, оставаща добре скрита от общественото и медийно внимание.

За какво става дума? Дори и най-бегъл анализ на ситуацията показва, че негативите за Гебрев в момента са много повече от позитивите, които би могъл да извлече от представянето си пред обществото за „собственик“ на „Дунарит“. Акциите на завода отдавна са запорирани от КПКОНПИ и НАП и само наивник би повярвал, че държавата ще ги подари на когото и да било, без да бъдат покрити вземанията й от близо 200 милиона. Министър Караниколов ясно показа, че единствено дължавата има интерес да придобие „Дунарит“ заради дълговете на дружеството и неговите собственици. И това е факт, независимо колко интервюта ще даде пред медиите, колко театрално той, или приятелите му като Бойко Ноев ще бърчат вежди, ще съчиняват истории за нинджи и отровителство ище се представят за „добри“. Гебрев също е пределно наясно със ситуацията, а от друга страна, минаването му „на светло“ и воденето на истинска война с институциите, едва ли е точно по вкуса на свикналия да не се шуми около него мастит бизнесмен. Чийто генезис от комунистическите тайни служби, не може да остане скрит и дразни изключително много обеднелия именно заради такива като него български народ.

Къде е разковничето на ситуацията може би посочва именно министър Караниколов. Несъмнено информацията, която има в министерство на икономиката, а вероятно и в службите, му дават основание за подобни заключения, но към това води и чистата логика в случая.

Според Караниколов, някой умишлено се опитва да доведе „Дунарит“ до фалит и ликвидация, което би се отразило негативно освен върху 1300 души работници, които ще останат без препитание, така и върху фирмите, които имат бизнес отношения със завода, а несъмнено и върху целия сектор. При положение, че в момента Емилиян Гебрев контролира изцяло управлението на предприятието (от всичките му незаконосъобразни опити да сложи ръка върху „Дунарит“, заявени в търговския регистър – без каквито и да било доказателства за собственост, „мина“, и то през съдебно обжалване, единствено смяната на борда на директорите през 2018г.), то изводът кого е имал предвид министър Караниколов, се налага от само себе си.

Защо обаче Гебрев би искал да причини подобно нещо на завода и да го фалира, след като в последните години полага толкова усилия да го „усвои“. И на този въпрос отговорът не е труден. Гебрев си дава сметка, че едва лище успее в тази война, разбира се ако не извади 200 милиона лева и не плати дълговете, което вече показа, че няма намерение да направи. Тоест за него битката е само проформа, начин на печелене на време, докато или Цветан Василев, или държавата, го „помолят“ да се оттегли. Първият – само с думи, защото все още държи при него оригиналите на акциите на „Дунарит“ в Белград и продължава да е истинският собственик, а държавата – след като го отстрани по законовия ред. Това може да стане чрез ефективно събиране на дълговете на завода и изпълнение върху активите на „Дунарит“ (което означава одържавяване), какъвто опит имаше още през 2017г., но тогава дълговете от 50 млн. лева към Държавната консолидационна компания Гебрев плати от оборотните пари на предприятието. Именно чрез изпълнение върху акциите стана държавен другия военен завод от орбитата на КТБ – „Авионамс“.

Истинската причина за действията на Гебрев разкрива отново министърът на икономиката. Според него „друга компания може вече да има достъп до документация, технологии и ноу-хау“, нещо повече, тази друга компания съвсем скоро ще бъде в състояние да произвежда продукцията, която в момента се прави от „Дунарит“. „Което ще означава убийство на предприятието“. Тези думи всъщност са истински притеснителните в цялата ситуация, а не хвърлените съвсем съзнателно пред обществото медийни димки за „новичок“, „нинджи“ около дома на Гебрев и прочие съчинени набързо постановки.

Притеснителни са, защото означават, че фирмата на Гебрев – „Емко“, която сама по себе си е както крупен търговец, така и производител на военна продукция, мародерства из „Дунарит“, събира документация и технологии и нищо чудно още утре да започне да произвежда продукцията, която сега храни работниците в Русе и околността. Не бива да се забравя в случая, че основните приходи на „Емко“, вече няколко десетилетия идват предимно от комисионни – фирмата купува и продава продукцията на „ВМЗ“, „Арсенал“ и „Дунарит“, но печалбите, макар да се измерват в десетки милиони, все пак се формират само от един марж в цените. Съвсем друга би била ситуацията, ако „Емко“ можеше да произвежда снаряди и военна продукция, наравно с „големите“ в бранша. Тогава десетките милиони като нищо ще се превърнат в стотици. Как би се отразило и на конкуренцията в бранша, след като един производител (като „Емко“) се възлозва от технологиите и ноу-хау на предприятие от калибъра на „Дунарит“? Не следва да се пренебрегват и твърденията на запознати от военната индустрия, че не малка част от продуктите на „Емко“ се произвеждат без надлежна и/или достатъчна техническа документация. Защото „Емко“ няма патентите за оръжието, което произвежда. Дори и част от нези твърденията да са верни, ситуацията е силно притеснителна.

Че това са истинските намерения на Гебрев, насока дават и опитите му в недалечното минало да придобие гиганта ВМЗ, а след това, през 2015г. и „НИТИ“ – също голям производител. Тоест Гебрев от няколко години се стреми да мине в „А“ отбора на оръжейниците-производители, а неуспехите му преди, сега само го амбицират да „довърши“ „Дунарит“, за сметка на бъдещото си колосално забогатяване чрез „Емко“. Да се върнем година две назад, когато Гебрев твърдеше, че медийният шум няма да се отрази добре на неговото „Емко“, а сега – дали същата тревога изпитва и към „Дунарит“. По-скоро не. Дори не подава оферти от името на русенското предприятие, защото се „чудел“ дали принципалът на „Кинтекс“ (министърът на икономиката)щял да ги приеме …. Интересно поведение на търговец, който е загрижен за съдбата на управляваното от него предприятие.

Разбира се, време е службите, ДАНС и прокуратурата да се задействат. И то не защото днес за това ги призовава министърът на икономиката, а защото е недопустимо в 21 век, в страна, член на Европейския съюз и НАТО, двама подсъдими, като Цветан Василев и Емилиян Гебрев, да разиграват всички – медии, общество, държава и чуждестранните й партньори. За да продължат да търгуват със „смърт“, да богатеят и да се надсмиват над всички.