Марк Твен, някога беше всепризнат американски писател, сега е захвърлен в дупката на паметта като автор на „расистката“ книга за Хъкълбери Фин, се противопоставяше на американската хегемония и предупреди американците, че е безполезна и неблагодарна задачата, породена от жаждата на Вашингтон да разруши американската република, пише Пол Крейг Робъртс в своя блог paulcraigroberts.org, цитирани от "Труд". 

Той пише, че "потъпкването от страна на Вашингтон безпомощните в чужбина" и по "естествен път ще научи американците да търпят с безразличие същото отношение у дома си". Същата съдба ще сполети и американците, които преди това аплодираха потискането на свободите на другите народи.

Проблемът с американците е, че те научават за опасността, която ги грози когато е твърде късно да се направи нещо по въпроса. Америка, също като Хъмти Дъмти, е паднала от стената и ще е нужно нещо повече от цялото кралско войнство за да се събере отново Америка заедно.

Наистина ли ще е нужно масово насилие. насочено срещу онези хора, чийто пропагандни лъжи разрушиха вярата на толкова много американци в собствената им страна. Широко разпространеното обучение в американски държавни училища и университети, финансирано с парите на данъкоплатците, както и обучениетп по „расовата чувствителност“ в американските корпорации и в американската армия, представят белите американци като най-голямата заплаха, пред която е изправена страната ни. Но тези, които играят ролята на злодея, рядко печелят.

Днес, да се нарича Америка „Съединените Щати“ означава лъжа. Страната представлява Разединените Щати. Сините щати са един народ. Но червеният цвят показва друго. Сините щати са извършили политическото убийство на президента, избран от червените щати.

Сега сините щати се опитват да затворят бившия президент и 535 негови поддръжници, които се събраха заради него на 6 януари. Привържениците на Тръмп бяха наречени „бунтовници“ и „вътрешни екстремисти“. А идиотът Байдън, който седи в Овалния кабинет, нарича това „Обединение на страната“.

Да, обединението е може би единствения пръстен, който ще обедини света под ръководството на Саурон от „Властелинът на пръстените“.
Но страната не е единна. 66% от републиканците в южната част на САЩ и около половината от демократите от Западното крайбрежие искат да се отделят от Разединените Щати.

Демократите от сините щати виждат белите американци като „системни расисти“, чиято ДНК ги прави да са „белите супремасисти“ и потисници на „цветните“. Под „цветните“ те имат предвид чернокожите, но не и азиатците, които също са „расисти“, защото и те превъзхождат чернокожите.

За да попречи на азиатците да заемат своите места на базата на техните заслуги, които Харвардският университет иска да запази за чернокожите и евреите. Харвард налага расови квоти срещу азиатците. По същия начин националсоциалистическата Германия ограничаваше правата на евреите.

Към кого принадлежат латиноамериканците, демократите от сините щати не определят, защото някои от тях са „почти бели“, докато други са предимно индианци. „Политиката на идентичност“ на демократите е изправена пред същия проблем, с който се сблъска и националсоциалистическата Германия, когато решаваше какъв процент от кръвта прави някой някого.

Това е днешна Америка. Американската нация вече не съществува. Нацията изисква хомогенност. В Америка това не съществува идеологически, културно или расово. Америка е една Вавилонска кула. И нищо друго. Когато Русия, Китай и Иран тръгнат с оръжие срещу САЩ, кой ще отговори на това? Демонизирани бели хора? Потиснати "цветни хора"? Потиснатите хомосексуалисти и хората с безкраен на брой пол? Потиснати латиноамериканци? Потиснати феминистки?

Когато бях редактор на Wall Street Journal, написах рецензия на книга от един историк, който посочи, че разграбването на Рим от варварите се дължи на това, че римските граждани са се страхували по-малко от ужасите на варварите, отколкото от ужасите на собственото си правителство. И те отвориха вратите на града за варварите.

С всичките си разговори за вътрешните терористи, Вашингтон изглежда се страхува от това. Патриотите виждат Вашингтон като враг и сега представляват опасността, пред която е изправен Вашингтон.

Демократите от Ню Йорк отнеха адвокатския лиценз на Руди Джулиани, защото той защитава президента Тръмп и предостави подписани писмени декларации за измамите на изборите през 2020 г.

Нюйоркските демократи искат да изпратят в затвора Доналд Тръмп, като са завели едно фалшиво дело срещу един от бизнес мениджърите на Тръмп. Обвинението ще бъде оттеглено, когато бизнес мениджърът на Тръмп реши да лъжесвидетелства срещу Тръмп.

535 привърженици на Тръмп гният в затвора въпреки habeas corpus *. Очакват ги фалшиви обвинения, че са „бунтовници, подкрепящи Тръмп“. Но те влязоха в сградата на Конгреса под контрола на агентите на ФБР, които се преструваха на „бунтовници“.
Кой истински американец може да подкрепя такава разложена власт?

Ако идиотите-ционисти-неоконсерватори, с които е пълен незаконният режим на Байдън, ни въвлекат във война с Русия, Китай или дори Иран, това ще е нашият край.

Американският народ е толкова безгрижен, че си няма ни най-малка представа за колапса, който го чака.
Моето поколение е последното поколение, способно да произведе политически и бизнес лидери, които могат да разберат, че ако има само материални и идеологически интереси на групи по интереси, тогава няма национални или обществени интереси.

През целия си живот съм наблюдавал бавното унищожаване на моята страна. Бих могъл да го опиша подробно година след година, но няма да го направя. Младите хора не осъзнават това. Те са родени в морални, политически и правни пороци и това е нормално за тях. Това е всичко, което знаят. Те са сигурни, че са повече в унисон с реалността, отколкото от е един стар чудак като мен. Младите хора, които никога не са преживели миналото, нямат представа какво са загубили.

Уверени в своето незнание, те вървят към унищожение, и страната върви заедно тях.

* Habeas corpus е институция от английското наказателно-процесуално право, тясно свързано с принципа на неприкосновеността на личността и е включен в правните системи и на другите държави от англосаксонското правно семейство.

Aвторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономическите науки, и е бил заместник-министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и Scripps Howard News Service. По онова време той беше автор на редовна колона във Washington Times. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.