Новата сръбска премиерка Ана Бърнабил бе заявила в интервю за американката агенция „Блумбърг“, че страната й е готова да се откаже от дружбата с Русия, ако трябва да избира между сближаването с Москва и интеграцията в ЕС. Тя също не изключи възможността за присъединяването на Сърбия към антируските санкции. По-късно Бърнабич заяви на среща с руския посланик Александър Чепурин, че думите й били неправилно изтълкувани. Според нея Сърбия няма намерение да жертва отношенията си с Русия, интегрирайки се с Евросъюза. Това пише интернет агенцията EADaily в свой анализ, цитиран от БГНЕС.

„Ако подмине езика на дипломацията, който често трябва да бъде неопределен, и ако погледнем на фактите трезво, ще стане ясно, че процесът на европейската интеграция и развитието на сътрудничеството с Русия са два различни полюса“, смята директорка на белградския Център за геостратегически изследвания Драгана Трифкович и допълва: „Макар до определен момент да е възможно да се върви по двата коловоза, ясно е, че в определен момент Сърбия ще трябва да се определи“. 

Експертката поясни, че ЕС има железни правила, който всеки нов член трябва да приеме. В този смисъл решаващият момент за сръбско-руските отношения по пътя на евроинтеграцията на Сърбия ще станат преговорните глави 29 и 31, смята събеседничката. 

Глава 29 задължава страната да разтрогне Споразумението за свободна търговия с Русия и да приеме системата за единно данъчно облагане за внасяните стоки, която действа в ЕС. Глава 31 се отнася до външната политика и политиката за сигурността на ЕС. Тя задължава страните-членки да се откажат от своя суверенитет, напомни Трифкович. 

Тя уточни, че в инструкцията на ЕС, публикувана в бюлетина на Информационния център на ЕС в Белград, е посочено: „Държавите членки трябва да имат възможността да провеждат политически диалог в рамките на Съвместната външна политика и политиката по сигурността, да съгласуват заявлението с ЕС, да участват в мероприятията на ЕС и да прилагат уговорените санкции и ограничителните мерки. От държавите, подалите молба за членство, се изисква постепенно прилагане в съответствие със съобщенията на ЕС, тоест прилагане на ограничителни мерки, там където е необходимо“. 

Ето защо, обясни Трифкович, Сърбия неведнъж е чувала заявления на европейски официални лица, че трябва да въведе санкции против Русия и по този начин да приведе своята външна политика в съответствие с изискванията на ЕС в хода на присъединяването към организацията. 

„Позицията на сръбското правителство засега е неясна, но тя ще трябва да бъде изяснена в бъдеще. Обратът ще е неизбежен заради главите 29 и 31“, убедена е Драгана Трифкович. 

Но така или иначе, продължи тя, нито едно правителство не трябва да приема стратегическо решение без съгласието на гражданите на Сърбия. 

„Аз лично смятам, че въпросът за присъединяването на Сърбия към ЕС трябва да бъде поставен на референдум. При това е необходимо открито и свободно обсъждане на темата от сръбската общественост, благодарение на което сръбските граждани ще могат да получат вярна картина за положителните и отрицателните страни от членството си в ЕС“, заяви тя. 

Ако дори не се вземат предвид чувствата на сръбския народ към Русия, не трябва да се пренебрегнат държавните и националните интереси, каза Трифкович. 

"Главният въпрос какво ще получим или ще загубим с влизането в ЕС може да бъде зададен и спрямо Русия. Кое повече ще ни помогне да съхраним териториалната си цялост - членството в ЕС или сътрудничеството с Русия? Ще може ли да развиваме по-добре националната си икономика с европейските фондове или чрез партньорството с Русия? Необходима ли ни е политика на сигурността в рамките на ЕС, която може да предизвика противостоене от Русия, или военен неутралитет? Това са въпросите, на които ние като общество трябва да отговорим“, твърди експертката. 

Дилемата около изявленията на сръбската премиерка предизвика много интересни моменти, смята експертът Марко Пейович, кандидат на историческите науки. 

„Дали Сърбия ще намери в себе си достатъчно сили, за да издържи и продължи сегашният външнополитически курс, зависи най-малко от Белград и много повече от степента на риска, който неизбежно ще възникне“, смята Марко Пейович. 

Според него в интерес на Русия е сегашното статукво да се съхрани колкото се може по-дълго. В интерес пък на САЩ е пълното интегриране на Сърбия в НАТО и Балканите изцяло да попаднат в сферата на влияние на Вашингтон. За Сърбия най-добрият вариант е този, който ще й донесе най-малко щети в материален и морален смисъл. 

„Затова властта в Белград ще се постарае да запазят сегашната политика колкото може по-дълго, ще изисква разбиране и от Москва, и от Вашингтон, и от Брюксел. А ако ще трябва да избира, страната при всички случаи ще загуби нещо – или в материален, или в морален смисъл“, резюмира Пейович.