Демонстрациите на десните в подкрепа на Путин станаха еквивалента на това, което са тениските с лика на Че Гевара за левите, пише американското списание "Политико" в свой анализ с автор Питър Померанцев.
Ето и текстът на публикацията:

"Той е кремълска марионетка!" – това е бойният зов на тези, които се опитват да попречат на Доналд Тръмп да спечели изборите.Само че откровените му пропутински позиции и недоказаните слухове за връзките му с Кремъл, пускани от неговите клеветници, така и не успяха да намалят популярността на Тръмп. И в този смисъл той не е сам. Подобни обвинения звучат по адрес на успешната кампания за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и по адрес на десните движения, набиращи скорост в Европа.

Но дали обвиненията в приятелство с Путин могат да се нарекат успешна стратегия? И дали, обвинявайки някого в сътрудничество с Кремъл, вие всъщност не му помагате да постигне целите си?

Представете си за миг, че сте лидер на "антиелитарно" политическо движение, който привежда последователите си в изстъпление, плашейки ги с "либералния елит" и "новия глобален ред". Какво по-антиелитарно от това да покажеш "среден пръст" на елита и на недружелюбните проекти като НАТО и ЕС, и да започнеш да подкрепяш човека, който се стреми да подрони основите им – Владимир Путин.

Има ли нещо, което да разгневи "либералните" медии повече от няколко добри думи по адрес на Кремъл, който превърна в свой лозунг критиките срещу "либералните ценности"? И какво по-лесно от това да си навлечете нападките на либералния елит като се асоциирате с подобен род протест, имитирайки го?
За "антиелитарните" десни демонстрацията на подкрепа за Путин стана еквивалент на това, което са тениските с лика на Че Гевара за левите.

По време на априлския референдум в Холандия по въпроса за подписване на споразумение за присъединяване на Украйна в ЕС, лидерите на антиимигрантското, антиевропейско движение с радост се възползваха от кремълската пропаганда, за да убедят холандците във "фашисткия" характер на новото украинско правителство и да омаловажат ролята на Русия в украинския конфликт. Либералите пък ги обвиняваха, че са полезните идиоти на Кремъл, но безрезултатно. Избирателите не се вълнуваха от Путин. Вълнуваха ги предимно проблемите на имиграцията и икономиката. И спонтанно възприемаха антиевропейските позиции на руския президент като отражение на собствените си възгледи.

По време на кампанията за референдума по въпроса за излизане на Обединеното Кралство от ЕС привържениците на оставането постоянно твърдяха колко доволен ще е Путин, ако страната напусне Евросъюза. Привържениците на излизането пък се опитаха да представят тези опити като част от стремежа на глобалните елити да отвлекат вниманието на електората от истинските проблеми – имиграцията и икономиката.

Милионерът Арон Банкс, който подкрепяше излизането на Великобритания от ЕС, и бившият лидер на Партията на независимостта Найджъл Фарадж открито изразяваха възхищението си от Путин и неговата външна политика.



Източник: "Руски дневник"