Преди 500 години, с обнародването на 95-те тези на Ма̀ртин Лутер, настъпва прелом в църквата, културата и обществото на Европа. Тазгодишният юбилей бе отбелязан с различни събития във всички части на Германия, но не само там цялата година преминава под мотото на тази годишнина, на която се спира редакторът на БНР Весела Владкова. На 31-ви октомври 1517 година Мартин Лутер забива своите прочути 95 тези на вратата на Дворцовата църква във Витенберг, в Североизточна Германия. С това се поставя началото на Реформацията в Германия и Европа.
Епоха, която се поставя наравно с Ренесанса и Просвещението. Лутеровите тези са неговият личен отговор на огорченията му от неправдите на църквата. През 1510 г. той предприема пътуване до Рим и остава изумен от користолюбието и разпуснатия живот на римското духовенство. А непосредственият повод, който предизвиква протеста му, е практиката на църквата да продава индулгенции. Преди 500 години преподобният Мартин Лутер поставя на вратата на църквата във Витенберг своите прословути тези, в които остро порицава користолюбието на римската църква.

Така протестът на Лутер дава началото на процеса Реформация за свободния достъп на всеки човек до Библията и на християнското учение до всеки отделен вярващ. Традиционният възглед, че църквата е необходимият посредник между отделния християнин и Бога, се оказва погрешен. Учението на Мартин Лутер поставя под съмнение основанието за съществуването на Римокатолическата църква. Недоволството от католическата църква по това време е толкова голямо, че словото на Лутер мигом възбужда верижна реакция от протести, които скоро обхващат голяма част от Европа.

Започват религиозни войни в Европа. Трийсетгодишната война в Германия през 17-ти век е една от най кръвопролитните в историята на Стария континент. Независимо от войните, политическите конфликти между католици и протестанти играят и през следващите няколко века важна роля в политическия живот на Европа. Реформацията има почти незабележимо, но важно значение за интелектуалното развитие на Западна Европа. Това отбеляза германският канцлер Ангела Меркел, дъщеря на протестантски пастор, по време на тържественото юбилейно честване на Реформацията. Мартин Лутер, човекът, който поставя началото на протестантската Реформация и който е смятан за олицетворение на толерантността, има и своите тъмни страни.

Лутер е известен като заклет враг на евреите, което изследователите му отдават на несбъдналата му се надежда, че евреите биха могли да се покръстят в християнската вяра. Но след като това не се случва, разочарованието на Лутер расте и постепенно прераства в открита враждебност. Писанията му против евреите вероятно са накарали много протестанти да възприемат абсолютизма в политиката.

В този смисъл реформаторът Лутер е спомогнал да се проправи пътя към националсоциализма в Германия. А този малко известен факт от биографията му накара много интелектуалци в днешна Германия да прехвърлят мост към актуалната политическа действителност във Федералната република. За първи път от края на Втората световна война в Бундестага е представена крайната десница, която таи сантименти към нацисткото минало на Германия и антисемитските изказвания не са ѝ чужди.

Лутеранството ни донесе едно ново разбиране за човека, което значително определи хода на историята в Европа. А това е схващането за модерния човек, човека на свободния дух, който носи отговорност за себе си и за ближните. Това е разбирането за толерантния човек. Но така, както религиозната свобода има нужда от закрила срещу религиозния фанатизъм, така същата тази религиозна свобода изисква от своя страна да пазим религиите от пренебрежение.

За Мартин Лутер тезите също са били стъпка към личната свобода. Днес, 500 години по-късно, всички ние сме граждани на една страна, която в момента също изживява своите вътрешни борби. Няма да ни помогнат нито ограниченията за броя на хората, които имат нужда от нашата помощ, нито моралистични забележки. Това, от което имаме нужда, е нова вътрешна свобода.