В държава, в която законът е въпрос на тълкуване, а не на спазване, най-опасното нещо е да имаш премиер, чийто собствен статут е под въпрос. Още по-опасно е, когато този въпрос вече не е вътрешнополитически, а получава европейско звучене – и отговор.
Становището на генералния адвокат към Съда на Европейския съюз по казуса с Андрей Гюров не просто хвърли сянка върху кариерата му. То отвори много по-голям въпрос – може ли човек, за когото има аргументирана позиция, че е бил правомерно отстранен от ключов пост заради несъвместимост, да застане начело на изпълнителната власт? Отговорът не е само юридически. Той е политически. И е тревожен.
Според заключението на генералния адвокат, националното законодателство напълно легитимно може да поставя строги изисквания към подуправителите на централни банки, включително за деклариране на участие в дружества и за избягване на конфликти на интереси. Още по-важно – при установена несъвместимост и неизпълнение на задълженията в срок, освобождаването от длъжност е допустимо и законосъобразно. С други думи: отстраняването на Гюров от Българска народна банка не противоречи на правото на ЕС. Това не е финалното решение на съда, но е силен индикатор за посоката. И достатъчно основание за политически изводи.
Казусът не би бил толкова тежък, ако се изчерпваше с една спорна банкова кариера. Проблемът е, че същото лице днес заема поста министър-председател. Тук вече въпросът не е дали е имало конфликт на интереси в една институция, а дали държавата се управлява от човек, чиято легитимност е поставена под съмнение още преди да прекрачи прага на властта.
Лидерът на ДПС Делян Пеевски формулира това директно: според него изборът на Гюров за служебен премиер е незаконен, а политическата отговорност носи Илияна Йотова, която е направила назначението въпреки предупрежденията. Реториката може да бъде остра, но фактът остава – когато европейска институция потвърждава, че отстраняването на един човек е било законосъобразно, логично възниква въпросът: как този човек се оказва начело на държавата?
Това не е просто скандал. Това е симптом. Симптом на система, в която законът се прилага избирателно, предупрежденията се игнорират, а политическата целесъобразност изпреварва правната логика. А когато тези фактори се съберат, резултатът е един – институционален разпад, маскиран като управление. Защото държава не се управлява само с власт. Управлява се с легитимност. А тя не идва от указ, а от спазването на правилата.
Днес България не просто има премиер. Тя има казус за премиер. И този казус вече не е вътрешен. Той е европейски. Защото засяга доверието в институциите, в регулациите, в способността на една държава да спазва собствените си закони. А най-лошото в подобни ситуации е, че щетите не са моментни. Те се натрупват – във външнополитическата тежест, в инвестиционния климат, в усещането за държавност.
Истинският проблем не е само в човека. А в избора. Защото ако изборът е компрометиран, всяко следващо действие е поставено под съмнение. Всяко решение е под въпрос. Всяка политика е под подозрение. И тогава държавата започва да прилича на нещо много по-опасно от нестабилна система. Заприличва на имитация на държава. С премиер, който все повече изглежда като имитация на легитимност.
