Не е тайна за всички сериозни анализатори, че недоволствата от този формат на функциониране на ЕС съществуват отдавна. И не само във Великобритания, но и във всички нови членове на ЕС, включително и в България, се усеща раздразнението. Хората усетиха, че членството за различните държави функционира по различен начин, а голяма част от националния суверенитет на тези страни стъпка по стъпка бе отнет от страна на европейските институции, ЕП, Европейския съвет, ЕК, коментира за БГНЕС проф. Димитър Иванов, който от години живее и работи в Лондон.
Без това да е включено в Лисабонския договор започна едно потайно централизиране и федерализиране на различни национални функции, координация на макроикономическите планове и програми, създаване на наднационални фискални правила и контролиране на бюджетите на страните-членки.

Създаде се ЕЦБ за еврозоната, но тя вече играе все по-силна роля спрямо всички централни банки в региона. И цялата тази централизация, която донесе със себе си голяма бюрокрация - създадоха се огромни структури в Брюксел и Страсбург, нямаше как да не доведе до масово недоволство в много страни.

Искам само да напомня, че през 2005 г. Франция и Холандия проведоха референдуми, на които много по-голямо мнозинство, отколкото народа на Великобритания днес, отхвърлиха тогавашния Лисабонски договор в неговата първа версия. След това се наложи той да бъде променен и едва тогава приет.

Във Великобритания настроенията към ЕС са твърде негативни - обикновените хора, представителите на малкия и среден бизнес, домакинствата навсякъде недоволстват от прекаленото бюрократизиране и налагане на една политика, която не е чисто национална. И всичко това, съпроводено с огромна миграционна вълна към Великобритания. Да, един от принципите на европейската интеграция е свободното движение на хора, но никой не е записал, че то ще бъде само в една посока, както се получи. Никой не обвинява мигрантите, те се стремят да отидат в по-богата държава, с по-висок стандарт на живот, но публичните сектори – здравеопазване, образование, зависят от бюджета, а той не може да поеме стотиците хиляди хора, идващи от по-бедните централно и източноевропейски страни.

Заедно с това англичаните дълбоко вярват в суверенитета на своята страна и нищо не може да ги промени. Зная за спекулациите напоследък, според които „Брекзит“ е планиран, направляван процес, чиито резултати от референдума са били известни на истаблишмънта предварително и използвани за целите на определени среди във и извън Великобритания. Но аз не мисля, че това е така. Двете кампании – едната, която настояваше за оставане в ЕС и другата – за напускане, бяха изключително сериозни и аргументирани. С публикувани данни, доклади и от двете страни.

Правителството на Великобритания разпрати брошури с описани предимства „Защо трябва да останем членове на ЕС” до всяко едно домакинство, до всеки гражданин. Лично аз очаквах, че с малко ще победи кампанията за оставане в ЕС. Защото кабинетът на Камерън използва всички позволени, а даже и непозволени лостове, за да накара населението да гласува за оставане в ЕС. Но, очевидно, недоволството е масово. Защото с когото и да разговаряте там, дори в Лондон – на улицата, в таксито, в метрото, в супермаркета, нормалните, обикновените англичани бяха против. И не толкова заради икономическите причини, колкото поради този контрол, диктат, бюрокрация от страна на ЕС.

Да си го кажем направо – предстои една шеста от европейската „баница” да се откъсне. Великобритания има втората най-голяма икономика в ЕС и петата по ред в света, най-големият клиент е на ЕС и има негативен търговски дефицит с него, което какво означава? Че той печели от търговията с Великобритания повече, отколкото тя печели от ЕС. Т.е. цялата тази истерия, на която се наслушахме през последните дни – как трябва да се втвърдим, как е необходимо да се накаже Великобритания, как тя ще се разкъса на дребни парчета – Шотландия щяла да напусне… са необосновани, неаргументирани твърдения на хора, които не познават фактите и действителността.

Най-големият търговски партньор на Великобритания е САЩ. За последните години Лондон увеличи с 40% търговският си обмен със страните от цяла Азия, включително с Китай. Вероятно чухте изказването на американския президент Барак Обама, който каза, че е крайно време да се спре с тази истерия и да се погледне обективно картината. Защото Великобритания има своето икономическо бъдеще, тя е част от Европа и завинаги ще бъде част от Европа, но не от този ЕС. Тя вероятно ще бъде част от един нов ЕС, който аз не се съмнявам, че рано или късно ще бъде създаден.

Защото в този си формат на опашката стоят още шест страни, които се готвят да гласуват негативно за оставане в общността. Осъзнаваме ли какво, всъщност, се получи? Едни консервативни англичани, умерени, послушни дори бих ги нарекъл, гласуваха против. А какво да говорим за революционните французи? Франция, Холандия, Дания, Италия, Финландия, Австрия – всички са недоволни от този тип ЕС. И ако той не си вземе урока от този развод, който се случи, толкова по-зле за този формат.

Искам да уточня, че позицията ми не е против европейската интеграция, а против концепцията, модела. Маса българи като че ли мечтаят да живеят в Европейски съединени щати – това е тяхно мнение. Въпросът, обаче, е, че за повечето страни от ЕС това е немислимо. Европа няма европейски демос, европейски етнос. Всяка страна си е различна, националният суверенитет е доминиращ. И създаването на федеративна Европа, особено сега след резкия шамар на Великобритания, за мен е невъзможно. Трябва да се върви към Европа на суверенните нации, на гражданите, на интеграцията на културни, икономически, на всички видове капацитет, но не управлявана от една „шапка”, каквато всички ние не си спомняме да е съществувала дори по времето на Съветския съюз.

Моят съвет към нашето правителство е следният: Обединеното кралство остава и трябва да остане стратегически партньор на България. Това е голяма икономика, с огромни възможности, със сериозни корени. Да не забравяме, че 170 000 българи живеят, работят и се учат на Острова. И те са приети много добре там. Работят на редица средни и високи позиции, уважавани са. Български младежи и девойки се учат в престижни университети, където ще получат голям старт за своето бъдеще, т.е. България няма никакъв интерес нито да скъсва, нито да изпраща обидни, отмъстителни закани към британското правителство.

Защото, пак казвам, Европа ще се завърне, и Великобритания ще се завърне в истинското европейско семейство, но то ще бъде в друг формат. Не случайно вече има гласове за иницииране на конференция на създателите на Европа, заедно с всички 27 държави, и с Великобритания като наблюдател, където да се направи рестарт на проекта ЕС. Провалът на европейския елит, на европейската тройка е очевиден. Във Франция вече тече президентската кампания за следващата година.

Оценката за твърде голямото европейско сервилничене, както на предишния президент Саркози, така и на Оланд, ще бъде дадена. Канцлерът Меркел вече изпитва сериозни затруднения заради собствените си виждания и политика както в сърцето на собствената си партия, така и в ЕС. Предстоят промени и аз се радвам, че виден европеец като предишния президент на Чехия Вацлав Клаус се появи с мъдър глас и каза: Ето, „Брекзит“ играе ролята на отварянето на нова врата за живот на европейската интеграция и нека отворим очи за нея. За съжаление, такива гласове все още са малко…

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ