Проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси, в интервю обяснява влиянието на политическата криза върху икономиката: застой, деиндустриализация, безработица, инфлация, растящ външен дълг, пише SafeNews.

SN: Проф. Дуранкев, започваме с новината на деня. Номинацията на президента Румен Радев за служебен министър председател е заместник-председателят на Сметната палата Горица Кожарева. Досегашният Димитър Главчев оттегли заявената готовност за това. Тази рокада между Министерския съвет и Сметната палата ще успокои ли врящия казан на политиката  ни?

Хубав въпрос. И едва ли има българин, който да не си го задава. Но вероятно отговорите са доста разнопосочни. Първото, което е: тази корекция на Конституцията, която създаде така наречената „малка домова книга“ за избор на президента, се оказа с бумерангов ефект.

Тя потвърди нещо, което беше очаквано. А именно, че ПП-ДБ внасят неподготвени предложения в Конституцията, без да знаят последиците. И друго нещо, което се очакваше, е, че Конституционният съд е силно политически обвързан и зависим.

Президентът с доста вързани ръце трябваше да избира от малкото, което е възможно да избере, казва проф. Буранкев.

И вероятно по принципа на „избор на най-малкото зло“ той се спира на личност с добро икономическо образование, с доста яснота по повод на това, което Сметната палата е констатирала като добри практики и като големи нередности.

И донякъде политически не много обвързана. Така че изборът на президента е оптимален. Като стъпи на трона новият министър-председател, той ще усети, че е седнал върху таралежи. Чакат го нови проблеми, които не може да ги реши без политически консенсус в Народното събрание, в Министерския съвет, даже и в обществото. 

SN: Как влияе политическата криза на икономиката? 

Политическата криза няма начин да не влияе. Даже ако позволите, ще ви припомня онази стара аксиома, която беше много популярна у нас. И тя гласеше: политиката е концентриран израз на икономиката, но политиката не може да няма първенство над икономиката.

Тази мисъл в един или друг формат, и по един или друг начин я чувам от различни политици от трибуната на Народното събрание. Но ако я адаптираме към съвременността и направим по-разбираема формулата, тя е: пазарните агенти в България харесват хаос без държавна намеса, но същевременно не могат без европейска и държавна закрила.

Факт е, че и България, и пазарните агенти, които основно са в България, не могат без системно донорство. Например – България да взима непрекъснато от ЕС както преди от СССР, а икономическите агенти винаги се присламчват към името на българската държава.

Хаосът позволява на икономическите агенти да максимизират печалбите си, пояснява проф. Дуранкев.

Донякъде тази странна формулировка, която изглежда нелепа, е твърде вярна. Например: погледнете сметките на българските лекари по Черноморието. Погледнете гигантските опрощавания на кредити на големи играчи в България и то от ББР.

Става дума за стотици милиони. Погледнете сключените набързо договори с чужди държави и с чужди производители. Най-яркият пример е договора с „Боташ“.

Хаосът ражда дългове на обществото, които ще се плащат доста дълго време от данъкоплатците. Но очевидно е свързан с големи ползи за някои от основните икономически играчи у нас, обръща внимание проф. Боян Дуранкев.

Най-вече с личности, свързани с времената на прехода и с разгрома на българската икономика до влизането ни в ЕС. Не че оттогава сме цъфнали и вързали много.

Този хаос, който много се харесва, тази система на ниски данъци за най-богатите, за мултимилионерите и милиардерите, която се закриля от олигархията и вътре в Народното събрание, очевидно е, че трябва по някакъв начин да бъде деконструирана и разградена.

Защото, както казах преди малко, България е седнала върху таралежи. И това ще го почувства новият министър-председател.

SN: Какви са данните за това, за което говорите? 

Данните по този повод са много тревожни. През първото тримесечие на тази година БВП е нараснал с 1.8% на годишна база и с 0.4% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година. Това означава, че България е в застой. Между другото в застой е и ЕС, който на годишна база има 0.3% растеж.

Много тревожно е. Индексът на промишленото производство намалява с 3.3% през май тази година в сравнение с предходния месец. А спрямо май на миналата година понижението е 6.3%.

Това означава само едно: в България системно продължава деиндустриализацията на страната. Това е убийствен факт за всяка икономика, отбелязва проф. Дуранкев.

Коефициентът на безработица е вече 5% – т.е. става по-висок. Месечната инфлация, ако я измерим с индекса на потребителските цени, е на годишна база за юни спрямо юни на миналата година 2.5%. Това означава, че няма да бързаме да мечтаем за влизане в еврозоната. Да добавим и две неща, които засягат пряко потребителите и гражданите на страната.

Държавният дълг в България е сред най-ниските в ЕС – под 23% спрямо БВП. Но той расте непрекъснато и отива към 43 млрд. лв. Това означава, че залагаме не само бъдещето, но и отвъд бъдещето. Т.е. залагаме плащането и на нашите внуци. И това е много тревожно явление. Но най-тревожното е, че България остава в ЕС с най-ниската минимална работна заплата.

По принципа на скачените съдове това означава, че млади, начетени умни, интелигентни български граждани, които желаят по-висок стандарт на живота, а не само по-висока работна заплата, ще емигрират към по-добрите икономики и по-добрите общества в ЕС.

Така че таралежите, върху които седим, са много. Има и допълнителни, които ще предизвикат много главоболие на новия служебен министър-председател, подчертава проф. Дуранкев.

Това е неизпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. За него от 17 юли имаме нова тенденция за предоговаряне. Няма да можем да изпълним това, което сме обещали. Очевидно е, че ще трябва да увеличаваме непрекъснато скрито и не много открито разходите си за отбрана и въоръжение.

Тъй като очевидно е, че ЕС затъва във войната си против Руската федерация и не търси засега дипломатическо решение. Има допълнително доста проблеми, които ни създават описуеми, ясни и категорични тревоги за бъдещето на страната.

Те изискват национална консолидация. А не поредни избори, които наричаме демократични. След което най-недемократично се предлага правителство само с партийци от първите или вторите, които държат властта в Народното събрание. Ясно е, че когато огънят е слаб, вятърът го гаси, но когато е силен, той само го разпалва.

Затова освен пожарите, които отчитаме навсякъде в страната, големият пожар е политически. И политическата попара, която сами сме си я направили и пресолили, трябва да си я изсърбаме.

Трябва да се търсят нови решения с нови идеи и, колкото и банално да звучи, с нови хора. Когато се изгражда нова сграда, никога не се слагат гнили дъски, заключава проф. Боян Дуранкев.

Слагат се здрави греди. Не вярвам, че следващите избори през октомври ще променят нещата. Но вероятно до края на годината ще бъдем принудени да сменим курса на нашия кораб, който се люшка стихийно и отчаяно върху глобалните вълни на промените. Важно е, какво ще стане в САЩ след изборите. Но е много важно, какви промени ще настъпят в ЕС.