Към края на лятото трябва да достигнем финалните стойности на пандемията, казва математикът професор Михаил Константинов, пише "Монитор".

- Проф. Константинов, как стоим в сравнение с другите европейски страни по отношение на ситуацията с COVID-19, какво сочат математическите модели?
- Страната ни стои по-добре в сравнение с други европейски страни в тази ситуация, но нека уточним какво точно означава това. В сравнение със средните данни за света ние сме между 2-4 пъти по-добре. Два пъти сме по-добре по отношение на броя на заразените и четири пъти по-добре по отношение на смъртност.



При това ние работим с починали и заразени на 1 млн. души. Това са абсолютни числа, не става дума да изчисляваме колко човека са заразени и колко от тях са починали.

Що се отнася до Европа, сме между 10 и 100 пъти по-добре. Има държави в много тежко състояние, като Италия и Испания. Само че цифрите непрекъснато се менят. По брой на починали пък от някои страни сме 150 пъти по-добре. Дай, Боже, тази тенденция да се запази.

- На какво се дължи това според вас?
- Мисля, че причините са ясни, излезе, че сме дисциплинирани като нация. Погледнете софийските улици, те са празни. Така че колкото и някои да недоволстват и да мрънкат, спазват мерките. Трябва да поздравим българите за това.

Също така трябва да поздравим щаба и правителството, че предприеха навременни мерки. Друга важна причина е, че може би има значение и генът ни. Има случаи в историята, които показват как българските села са оцелявали от чумата. Фактите са налице. Така че до 100 пъти сме по-добре от Западна Европа и Щатите, където също е много сложна ситуацията.

- Как си обяснявате сложната обстановка в САЩ?
- Бил съм в Ню Йорк, мога да ви кажа честно, че не знам кой ще успее да дисциплинира тези хора. Или ако са се дисциплинирали сега, то заразата вече е достатъчно разпространена.

- А защо ситуацията в Италия толкова се усложни, на какво се дължи там тази висока смъртност? Бяха изтъкнати много фактори.
- По няколко причини. Първо - заради известния мач от Шампионската лига, който се игра в Милано, по време на който се бяха заразили много хора.

Второ - в края на януари и началото на февруари китайски туристи, и то от Ухан, обикаляха с автобуси Северна Италия. И не на последно място, те са нация, която пие и се весели, смятат, че нищо не ги лови.

- Закъсняха ли с мерките?
- Категорично те закъсняха. А ние предприехме мерки абсолютно навреме.

- Какво показват математическите модели обаче?
- Ще ви дам прост пример. Представете си, че карате кола и в момента подавате газ, тогава скоростта се увеличава. Разбирате, че отивате към ада и трябва да спрете. Какво ще направите?

Разбира се, че ще започнете да намалявате скоростта. Тоест има момент на пречупване. Тогава скоростта минава през максимума и след това започва да намалява. А заразените и починалите хора са километрите, които сте изминали. Въпросът е този брой да не нараства бързо и накрая да спре.

Математическите модели показват, че процесът се развива по т.нар. логистична крива, точно както всички останали епидемии досега. Ние си направихме труда да проверим как е протичал SARS и други вируси през годините.

Оказва се, че кривите са същите. Кога ще настъпи пречупването? Почти всички изчисления показват, че то ще бъде около Великден. Тогава няма обаче да изчезне болестта, а ще престане да се ускорява. И към края на лятото ще достигнем т.нар. финални стойности.

Според последните прогнози към края на пандемията в света ще са 20 млн. заразени, починали 1 млн. души. За България данните трябва да са около 2000 пъти по-ниски. Това означава до края 10 000 заразени и починали 500.

Има и лош сценарий, защото това заболяване започна да прилича малко на SARS от 2002-2003 година. А това е тежка инфекция, смъртността от него беше 10%. Но не искам да мисля в тази посока. Повтарям, страната ни стои изключително добре в света в това отношение.

В момента имаме 50-60 заразени на 1 млн. души. В света са по 95 души на 1 милион. Виждате какъв кошмар е в Европа - в Италия и Испания особено.

- Трябва ли обаче мерките да се затегнат още повече?
- Нека видим как ще се развият нещата. Аз не решавам този въпрос, но не бих ги затегнал още утре. Още повече че българинът се осъзна. Излязохме много по-дисциплинирани от италианци и испанци, които подцениха ситуацията.

- Някои дори започнаха да правят сравнение с испанския грип, това удачно ли е?
- Всъщност данните за него не са много точни - смята се, че жертвите са между 25-50 млн. души. Но ако тази епидемия се развие по сегашните тенденции, общо жертвите ще бъдат между 1-2 млн. души по света.

А имайте предвид и нещо друго - че у нас от други заболявания умират по около 300 души на ден. И това не е заради COVID-19. През 2019 година са починали 108 000 българи.

Също така трябва да имаме предвид и едно друго наблюдение - че и тогава починалите са основно възрастни хора, както и сега.

- Казахте, че пандемията трябва да приключи в края на лятото, кога точно имате предвид?
- На 20-25 април трябва да започне да намалява заболеваемостта, това се нарича пречупване на кривата. А краят на епидемията ще настъпи по-скоро през втората половина на август.

Надявам се да няма втора вълна. Генетически този вирус на 92% повтаря SARS, следователно има и сходно поведение.

- Явно глобалният свят ни изправя пред нови изпитания, които изискват нов подход на действие, така ли е?
- Така е, но трябва да удържим. Нужни са няколко месеца и нещата ще се оправят.

Визитка:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София

През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН

Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.

Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.