Какъв бай ми е той на мен и какъв тато ми е още по-малко? Това е човекът, който дълги години задържаше развитието на България с това, че движеше всички свои бойни другари като ту ги правеше началници, ту ги махаше. Той непрекъснато се занимаваше с това. Този, който му е втори – трети човек и по някакъв начин го застрашаваше го махаше“.

Така българският литературен историк и бивш депутат проф. Михаил Неделчев коментира своето отношение към Т. Живков и свалянето му от власт преди 31 години.

Самият 10-ти ноември 1989 г. беше един спокоен ден. Аз бях в писателското кафене на „Ангел Кънчев“ и в един момент бяхме излезли с моя приятел поетът Николай Кънчев, когато срещнахме поета и драматург Иван Радоев, който ни каза: „Тодор Живков е паднал“. Ние се върнахме в кафенето, поръчахме си питиета и започна празненство. В един момент дойдоха и писатели, които бяха членове на ЦК на БКП и потвърдиха истината, че действително се е взело такова решение.

„То беше неочаквано събитие, защото всички имахме усещането, че е Тодор Живков. Вече се бяха изпарили надеждите, че ще дойде Александър Лилов, защото се очакваше той да смени Живков. Бяхме свикнали, че тези процеси ще се разгърнат и Лилов беше престанал да ни е важен и да ни е супер демократичен бъдещ вожд“, връща се назад във времето проф. Неделчев пред БГНЕС.