В пререканията със северните македонци по въпроса за влизането им в ЕС и при какви условия трябва да стане, забравихме станалия преди почти четири години епизод с руския президент Владимир Путин. А всъщност той е в основата на много от днешните проблеми. Ще припомня, че за 24 май 2017 г. главата на Русия каза, че славянската писменост е дошла „при нас (т. е. в Русия - Н. О.) от македонската земя“, пише проф. Николай Овчаров за "Труд". 

Естествено такова изказване бе прието с възторг в Скопие. От многобройните отзиви прави впечатление едно интервю на известното с „либералните“ си и доста спорни възгледи по македонския въпрос радио „Дойче веле“.

То е с родения през 1925 г. Трайко Стаматоски, който според тази медия, „принадлежи към плеядата големи македонски лингвисти“. Той е от първия випуск, завършил в Скопския университет през 1950 г. заченатия „ин витро“ през 1944 г. македонски език. Участва в създаването на Радио Скопие, а между 1973-1986 г. е директор на Института за македонски език.

През 2017 г. 92-годишният „езиков ветеран“ Трайко Стаматоски радостно приветства изявлението на Путин, което се опирало на резултатите, до които е стигнала великата руска наука. „Самите Кирил и Методий са написали - твърди той, - че са превели книгите си на славянски език. Затова в научния свят техният език се нарича старославянски. Само в българската наука на този език се поставя национален печат, с което фактически се извършва недопустимо преименуване.“

Така лингвистът от Северна Македония оформя генерална констатация, която „Дойче веле“, разбира се, извежда в заглавие. Ето как звучи това на забележителното филологическо изобретение, наречено македонски език:

„Познато е дека на малите народи, меѓу кои спаѓа и бугарскиот, присвојувањето им е во крвта. Тие сметаат дека со присвојувањето на некое делче од туѓа територија или историја ќе станат многу поголеми и побогати. Тоа е комплекс.“ И за онези, които изпитват проблеми с този езиков хомункулус: „Известно е, че на малките народи, към които спада и българският, присвояването им е в кръвта. Те смятат, че с присвояването на частица от чужда територия или история, ще станат много по-големи и по-богати. Това е комплекс“.

Оставям настрана обидата за комплексарщината на българите и отбелязвам въпроса за „присвояването“, т. е. кражбата на чужда история. „Тезите се защитават не с изяви в медиите, а с документи, представени пред компетентна научна общественост -завършва Стаматоски. - Защото нейната оценка е най-валидна. За щастие, в тази среда (световната научна общественост - Н. О.) българската теза не намира подкрепа.“

Наскоро разказах за формирането на Охридската архиепископия през ХI в. и как тя наследява Българската патриаршия от времената на царете Симеон и Петър.

Данните са категорични и се съдържат в учредителните грамоти, оставени ни от византийския император-победител Василий II Българоубиец. Той държи архиепископията да запази българския си облик, но след първия архиерей Йоан Дебърски, който наистина е „българин родом“, Константинопол вече назначава за архипастири само гърци.

Двама от тях са Теофилакт Охридски (1084-1107) и Димитър Хоматиан (1216-1234). Те са и видни писатели, оставили ни Пространно и Кратко житие на св. Климент Охридски. В тези творби се разглежда важния въпрос за произхода на братята Кирил и Методий, както и този на учениците им.

Също така се засяга и проблема за езика, на който пишат те и на който говорят ония, които са тръгнали да просвещават. Тези гърци не могат да се подозират в симпатия към българите и затова оставените от тях писания са именно „документите“, за които толкова настоява Стаматоски. Ето извадки от тях, като си позволявам с мой шрифт да подчертая националното обозначение „българи“:

Теофилакт, архиепископ на Охрид и цяла България (пълна титла на гръцки език: Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας)):

„Блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя... Навярно вие искате да узнаете кои са тези отци? - Методий, който украсил Панонската епархия, като станал архиепископ на Моравия, и Кирил, който бил велик в езическата философия, а още по-велик в християнската...

Понеже българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна на българите...

Те изнамерили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава...“

„Великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език. Този Борис изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се удостоява с божественото кръщение и да се християнизира.“

„Когато тези светци, имам пред вид Кирил и Методий, видели, че има много вярващи и... че много деца на Бога напълно са лишени от духовна храна, те изнамерили азбуката, както казвахме, и превели писанията на български език... Така българският народ, от скитското заблуждение, познал истинския и най-правия път.“
Нататък следват събитията след смъртта на Кирил и Методий:

„Изповедниците Христови (учениците на Кирил и Методий - Н. О.), понеже знаели, че господ заповядва на гонените от такъв град да бягат в друг град, закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие.“

Вече след смъртта на баща си, цар Симеон изпраща Климент в Македония:

„Климент станал пръв епископ на български език... Обичаш ли и живота на преподобните отци и привърженик ли си на почти безплътен и безкръвен живот? Ще намериш и него грижливо предаден на български език от мъдрия Климент... Изобщо, Климент е предал на нас българите всичко, което се отнася до църквата и с което се прославя паметта на бога и на светиите и чрез което се трогват душите.“

Димитър Хоматиан, охридски архиепископ на цяла България:

„Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи... Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на мизийския (българския - Н. О.) народ на благочестие и православна вяра.“

Ето това са „документите“, които иска Трайко Стаматоски. Съгласен съм с него, че цял свят трябва да разбере за тях. И тогава ще се види кой си присвоява и краде чужда история. Защото описаният случай не е нищо друго, освен илюстрация на старата максима: Крадецът крещи: Дръжте крадеца!