Историкът проф. Николай Овчаров изрази несъгласието си с акта на министъра на културата проф. Велислав Минеков да прекрати едностранно договора с редакцията на в. „Труд“ и да я извади от помещенията, които заема в сградата на Министерството на културата.

Под заглавие „Кой има полза от смъртта на един вестник?“ историкът пише: „Живеем в трудни времена и това не е тайна за никого. Поредната вълна на всемирната епидемия, засилващият се мигрантски натиск и политическата криза, която сами си причинихме, не вещаят нищо хубаво за есента.

Задават се нови, трети поред, парламентарни избори, за които не е известно дали ще има пари. Да не говорим за идващите президентски. Всичко това на фона на изпокарани помежду си партии и политици, ругаещи се като каруцари насред парламента.

И в този момент излиза новина. Министерството на културата решава да изхвърли вестник „Труд“ от законно дадените му с изряден договор под наем помещения. От една сграда, която, както зная от собствения си поглед, далеч не е толкова населена.

Но пък за сметка на това тези няколко стаи са жизненоважни за оцеляването на най-стария български вестник. За никого не е тайна, че след изобретяването на интернет вестникарският занаят е един от най-потърпевшите. Добре е известно какво се случи през последните години с едни от най-четените у нас ежедневници като „Стандарт“  и „Сега“.

Човек няма как да не си зададе въпроса – какво стои зад подобно решение? Много ми се иска причините да не са политически. Та нали един от основните лозунги на протестърската вълна от миналата година бе за свободата на словото. Нали отвсякъде ни навираха 112-то място на България според „Репортери без граница“. Е, със закриването на още медии ли ще вървим напред в тази класация?

Никой не може да обвини „Труд“, че има някаква политическа ориентация и защитава нечии интереси. Например е достатъчно всеки който желае да погледне електронното му издание от последните два дни. Там една до друга са статиите на моята известна с русофилските си убеждения приятелка проф. Нина Дюлгерова и на един от либералните „шамани“ – проф. Ивайло Дичев.

С чудесния си икономически анализ там е и водещият на бившето популярно предаване „Плюс-минус“ и представител на ВМРО Кузман Илиев. Също и дългогодишният политически наблюдател д-р Илия Илиев. Както и „трансферираният“ от вестник „Сега“ блогър и анализатор Иван Стамболов-Сула.

Но аз искам да обърна внимание на една друга страна от продукцията на „Труд“. Много малко са медиите, които обръщат сериозно внимание на нашата история и културно наследство. Този вестник предложи специална седмична рубрика на нашия може би най-известен днешен историк проф. Пламен Павлов. Вече повече от 3 години той ни поднася в достъпен вид исторически събития, които трудно ще бъдат намерени разказани така добре.

Със скромния си труд и аз се опитвам да разказвам на читателите за най-интересните и важни археологически открития и за огромните възможности пред прохождащия български културно-исторически туризъм.

И още нещо, но в никакъв случай на последно място. Вестник „Труд“ бе и е флагман на българския медиен отговор на безумните претенции на Република Северна Македония. Става дума за огнените статии на дългогодишния кореспондент в Скопие Костадин Филипов и на един от авторите на т. нар. „Бяла книга“ д-р Спас Ташев.

Доколкото мога, и аз се опитвам да „поддържам“ огъня, защото знам, че иначе българските политици много бързо ще смотолявят темата по този „горещ“ картоф на нашето време.

Накрая се обръщам към Президента на Р България, защото той в момента реално управлява страната. Г-н Радев, не позволявайте и Вашето име да бъде окаляно с подобен безпрецедентен акт. Имам надежда от първия отговор, който дадохте пред журналистите!