Състав от съдии да ръководи разследването срещу главния прокурор и други негови „висши“ колеги, като самото то да се извършва от органи на изпълнителната власт.

Такова странно и крайно радикално предложение направиха от неправителствената организация „Антикорупционен фонд“, чрез депозирано в Народното събрание становище по проекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на управляващите, които искат създаването на нова фигура на прокурор, разследващ „обвинител №1“, пише "Правен свят". 

Проектът на ГЕРБ и Обединени патриоти придоби широка обществена известност малко преди празниците, а критиките към него не бяха спестени от юристите. Сега обаче в становището си до парламента от „Антикорупционният фонд“ допълнително разбуниха духовете, предлагайки модел, който на практика е противоконституционен.

Още по-скандалното в случая е, че идеята за законодателна поправка, с която да се конституира „съдебен състав, който да разследва главния прокурор“, при извършено от него престъпление, е на действащия съдия от Софийския градски съд (СГС) Емил Дечев и реално е заимствана от страна на „Антикорупционен фонд“ именно от него.

Интерес будят и описаните в становището на организацията алтернативи за това кои съдии ще могат да влязат в този екип, а именно това да са апелативни, върховни, конституционни или пенсионирани съдии.  

Във връзка с множеството въпросителни около предложените идеи и най-вече относно съответствието им с конституционните принципи в България, „Правен свят“ се обърна за коментар към бившия конституционен съдия и настоящ преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Киров.

„Съдиите въздават правосъдие, а не разследват. Подобна идея е абсурдна. Да, в Италия, например, има фигурата на съдия-следовател, но това е съвсем друго нещо.

Той се нарича съдия и изобщо не е съдия. Това, че някъде има нещо и сме чули, че го има, ние да хванем и да го препишем излиза извън конституционните рамки и принципи, върху които е конструирана и функционира съдебната власт и в частност – съдът“, коментира професорът.

Проф. Киров беше категоричен, че не би следвало да има второ мнение по въпроса, че такава идея, в този й вид е в противоречие с Конституцията. „А когато има противоречие с Конституцията не може да се възприеме, без да се промени самата Конституцията.

Ако промените Конституцията и има политическа воля за това, може да направите всичко и да въведете друг модел. Но така, в рамките на настоящата уредба, да ангажирате съда да се занимава с разследване, ей Бога ми….малко излиза извън рамките на нормалното, за да не се изразявам грубо.

Това е същото, когато преди време ставаше въпрос за това съдът да може да осъществява контрол когато прокурорът каже, че няма достатъчно данни да се образува досъдебно производство. Вие представяте ли си съдът да каже: „Не, не - има данни за извършено престъпление. Вземи и внеси обвинителен акт“.

Тогава съдът веднага може да бъде обвинен в това, че има обвинителен уклон. Значи съдът да каже, че има данни за извършено престъпление, трябва да бъде внесен обвинителен акт, а после ще каже: „Аз ще разгледам този спор между защита и обвинение и ще го реша безпристрастно“.

Той вече съдът ще е се е ангажирал с обвинителна теза и ще трябва да се търси друг състав, който да разгледа едно такова наказателно производство. Това е абсурд, а камо ли съдът да се занимава с разследване и да надзирава разследване, да му дава насоки“, заяви още бившият конституционен съдия.

Относно алтернативите представени от „Антикорупционен фонд“ за това кои съдии да могат да влизат в групата на „разследващите главния прокурор“, проф. Киров коментира: „От птичи поглед, тъй като не съм го разгледал в детайли, мога да кажа, че за мен такова предложение е в противоречие с Конституцията.

Всеки може да констатира такова противоречие и не е необходимо да си професор за това. Това пък да се ангажира Конституционният съд и конституционни съдии с подобно разследване, който изобщо е извън съдебната власт, не искам да го коментирам.

Това е несериозно. Който и да е съдия не може да се занимава с тези неща, още по-малко Конституционният съд“, завърши професорът.