Сто и четиридесетата годишнина от Освобождението на България от османско робство и подвигът на руските войни-освободители, на българските опълченци и поборници за свобода, на строителите на възкресената българска държавност, бе отбелязана от милиони граждани в цялата страна, посочва в актуален коментар проф. Светлана Шаренкова.
 

Трети март отново бе най-величавият празник за българите. Присъствието, особено на младите, бе масово! Патриотизмът не е минало, а настояще и бъдеще! Само тези, които бяха на десетките митинги и празненства, могат да оценят емоцията, която владее душите, умовете и сърцата на българите. Бяха опровергани внушенията, че обществото ни е апатично, че националните празници са просто по-дълги почивни дни, че за младите поколения българското е демоде, а всичко чуждо и западно е житейски идеал. Отново десетки хиляди с патриотичен плам в сърцата се стекоха на историческия връх Шипка, който най-силно символизира бойната и духовна дружба, героизма и себеотрицанието на народите на България и Русия.

Бяхме на Шипка, въпреки зимното време, въпреки опитите празникът да мине помежду другото. На върха, сред хората, символично присъстваха не само първите ни държавни лидери, но и духовните водачи на българи и руси – патриарсите Неофит и Кирил, които отслужиха обща литургия в памет на загиналите за нашата свободата. Това е същият дух, който преди 140 години тържествува – духът на славянската и православна солидарност и дружба. Правдиви бяха думите на държавния глава Румен Радев, че в темелите на нашата свобода са вградени костите на руските и на българските герои.

Правдиви бяха и думите на патриарх Кирил, че историческата истина не бива да се забравя и подвигът на руския народ да се подменя или премълчава в името на конюнктурни интереси. Руският патриарх сподели, че е вдъхновен от видяното на Шипка, от срещите си с обикновените българи, които са запазили предаваните от деди, бащи и майки на деца и внуци чувства. Затова българският президент и руският държавен глава Владимир Путин в своите поздравителни послания изразиха воля за нов импулс в българо-руските отношения.

Присъствието, мълчаливото преклонение пред героите, аплодисментите към добрите думи на държавници и духовни лидери, са най-автентичният барометър за настроенията и чувствата на народа. На Шипка той отново каза своята тежка дума и е време да замълчат онези малобройни елити, свикнали да взимат политически решения, без да го питат. Тях народът на Шипка неглижира и освирка, като показа: И след 140 години сърцето на България продължава да бие на връх Шипка!