Едва ли някой е имал съмнения, че изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов ще получи не сто, а десет дни толеранс да покаже своите качества и умения на високия пост.

Донякъде това е резонно – той има огромен стаж в системата, доста години е шеф на следствието и едновременно с това заместник-главен прокурор и то в мандатите на двама главни обвинители. Едва ли Сарафов е имал нужда от специални указания какво има в кабинетите на последния етаж в Съдебната палата, достатъчно опитен и компетентен магистрат е.

Въпреки това силите, които от години копнеят да превземат прокуратурата, а и оттам съдебната система, попрекалиха в последните седмици и както често се оказва – за нищо. Видя се, че според тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) изборът на и.ф. главен прокурор от Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет е напълно редовен, а министърът няма основание да атакува това решение на съдебните кадровици.

Е, вероятно Атанас Славов сега ще обжалва и съдебното решение, та някъде през есента ще чуем последната дума на ВАС. Междувременно се разбра, че и толкова (ненужно) рекламираната процедура по разследване на главния прокурор и неговите заместници страда от законодателни пропуски. В крайна сметка какво прави Сарафов няма да се реши във фейсбук или в телевизионните студия, колкото и „черни станции“ да дебнат денонощно всеки ход на обвинител №1.

Именно с работата си Борислав Сарафов може да оправдае доверието на кадровиците, които го избраха след преждевременното отстраняване на Иван Гешев. От това, което за момента се вижда, можем да направим извода, че Сарафов прави две ключови за всяка система неща – търси вътрешното й успокояване чрез извеждане на приоритети, „почиства“ допуснатите слабости и най-меко казано „противоречивите“ практики.

Сарафов не се поколеба да разкрие доклад за аферата „Осемте джуджета“ с давност от цели три години, който разкрива недопустими действия на наблюдаващи прокурори. Заради това назначи и цялостна проверка по казуса, резултатите от която се очакват. Можеше да го замете, но не го направи.

И.ф. главен прокурор не замете и „Барселонагейт“. Напротив, показа, че наблюдаващият прокурор е действал под давление – първо изобщо не е работил по делото, после изведнъж се активизирал до такава степен, че действията му категорично будят съмнения.

Покрай този казус, видяхме, че и други досъдебни производства от т.нар. „дела на трупчета“ са водени „неритмично“. Сарафов вади на показ нарушения на прокурори, нещо, което отдавна не се е случвало. А без това няма как прокуратурата да възстанови разколебаното към нея обществено доверие.

Реакциите от свършеното от Сарафов само за един месец са доста обрани. Нормално, защото с действията си той обезсилва критиките по избирането му. Единственото, за което се хващат, е, че като заместник главен прокурор Борислав Сарафов е трябвало да знае за допуснатите пропуски. Това обаче не е точно така, най-малкото, защото всеки заместник има конкретни ресори и отговорности, респективно достъп до съответното ниво на информация.

Няма как Сарафов да носи отговорност за неща, за които може и да е имал косвени данни, но не и директен поглед, още по-малко доказателства. Вижда се обаче един принципен подход, който и.ф. главен обвинител следва – без много показност и преекспониране, той цели оттук насетне прокуратурата да излезе от „черната дупка“ и постепенно да се превърне в „стъклена къща“, в която всеки данъкоплатец да може да надникне. Именно откритостта, дори с цената на изобличаване на магистрати, следва да е пътят за реформиране на държавното обвинение.

Но тук следва да си зададем въпроса – какво щяхме да правим, ако нямаше главен прокурор, за да разпореди подобни инспекции? Кой щеше да разпореди проверките?

Ако бъдат рязко ограничени правомощията на обвинител №1, така както искат например от много гласовитите улични реформатори „Правосъдие за всеки“, превръщайки го във фигурант, да не се окаже след година, че масово на всички нива в прокуратурата ще има обвинители, които без грам контрол ще организират провеждането на елементарни преводи по една година, ще бавят назначаването на експертизи с месеци, ще удължават непрекъснато сроковете на разследванията, все със задни дати, и прочие нарушения, за които тези дни от прокуратурата съобщиха.

Да – главният прокурор не трябва да е недосегаем, но нека внимаваме с намаляването на неговите правомощия, за да не се окаже накрая, че докато са се търсили механизми за контрол над един прокурор, бил той и главен, изведнъж 1500 държавни обвинители са получили опция да упражняват безконтролна власт.

Смисълът на институцията главен прокурор е да контролира системата. Защото, ако са допуснати нарушения и грешки от магистрати в столицата, при това по ключови дела, то каква ли е ситуацията в страната, там, където няма този обществен или медиен натиск. Затова нека реформаторите да внимават какво си пожелават, за да не искат утре реформа на реформата и спешно да търсят начин да връщат правомощия на обвинител №1.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук