Не ми харесваше, че, напускайки Би Ти Ви (заради нещо, което никога не беше оповестено публично, свързано с договори и пари) Георги Коритаров на практика се разграничи от нас, останалите в телевизията, като журналисти…съгласни с цензурата, коментира в блога си журналистът Иво Инджев по повод днешното уволнение на Коритаров от Нова телевизия.
Не ми харесваше, че Георги остави всички да си мислят, че е жертва на властта след (иначе наистина страхотното му интервю с Литвиненко, вбесило без съмнение „когото трябва”).
Не ми харесваше, че, както си мислех, Георги не събра смелост (а после се оказа, че не е имал и намерение, точно обратното дори) да лиши своите кукловоди от силата им, или поне да се изправи срещу внушението, че е зависим от миналото си, а изчака да бъде изобличен.

Не ми харесва неговата интерпретация на принадлежността му към ДС, като патриотично дело, с което се гордее.
Не ми харесваше най-вече, че дори окуражи всички като него да се гордеят и ги призова в статия във в. „ 24 часа”: „Горе главата, другари!”, легитимирайки по този начин със задна дата самата същност на ДС.
Не ми харесваше, че отгоре на всичко морализаторстваше на тази тема, особено след като беше уличен в доносничество.
Не ми харесва, че с това агресивно поведение, иска или не, натоварва и други колеги, за които по примитивен начин се правят аналогии „а ла Коритаров” по формален принцип - именно заради всичко това и отказах на многократните му опити да си поговорим пред публиката на неговото предаване.
Не ми харесваше, че е отмъстителен и не търпеше да бъде пренебрегван - за наказание, че не желая да отида в студиото му, покани Карбовски да изрече лъжата, че съм се бил изплашил от своето „картонче” в ДС и затова сам съм решил да не отида в неговото предаване в радио „Дарик” (доста тъпа лъжа, като се има предвид, че не се „изплаших” да отида в две други радиопредавания в национален ефир същата онази неделя 15 октомври 2006-та, седмица след като напуснах Би Ти Ви).
Не ми харесваше как се държа Георги с германския разследващ журналист Юрген Рот, който, каквито и неточности да е допуснал в книгата си „Новите демони на България”, не заслужаваше да бъде инквизиран в следователски стил - изглеждаше така, сякаш Коритаров искаше да обърне демоните срещу госта в студиото, „виновен”, че се е захванал да нищи корените на българската престъпност без разрешението на Коритаров (а всъщност, добре или не, колегата Рот свърши работата на българските журналисти). Почувствах се длъжен да се извиня лично на Юрген Рот от името на „мълчаливо малцинство” български журналисти и го направих на представянето на книгата му в София.
Не ми харесва изобщо, че егото, което иначе всички ние също си имаме, при Коритаров е хипертрофирано до абсурдни висоти и това не само му личеше, но беше направо пагубно за крайния резултат от интелектуалните му усилия.
НО НАЙ-МНОГО НЕ МИ ХАРЕСВА, ЧЕ ГЕОРГИ КОРИТАРОВ Е УВОЛНЕН!
Бих могъл да си замълча (както Коритаров мълча, когато имах сблъсък с президента Г. Първанов и загубих работата си). Щеше да е по-удобната позиция - пък и след две години без работа сега, поне теоретично, пред мен се отваря един шанс (бях първият, комуто предложиха да води този блок по „Нова”, но по същото време вече бях избрал Би Ти Ви) да се наместя в националната „Нова телевизия”, нали? Защо да не се поумилквам и да поздравя шефовете на Георги за правилното решение, евентуално? Нямаше да ми е трудно да намеря удобни оправдания за пред тях и пред себе си.
Случаят обаче, при цялата си комплексност (защото не знам факти, които ръководството на телевизията знае, за да прогони Георги), е повод отново да кажа: трябва да сложим край на злорадството спрямо колегите (колкото и да съм, смея да твърдя, различен от Георги по важните за мен и обществото въпроси, които споменавам по-горе). Когато пребиха Огнян Стефанов се намериха злобари, желаещи да „спорят” с качеството на неговата журналистика в момент, когато той се бореше за живота си в реанимацията…
Веднъж завинаги трябва да престанем с навика да ритаме падналия. Изпитал съм „колегиалните ботуши” върху главата си и не ги пожелавам другиму.
Включително и на Георги, в когото толкова много неща не харесвах и не харесвам, допълва Инджев. /БЛИЦ