„Без възможност за контрол, без прозрачност, без конкуренция – това са трите кита, на които се крепи корупцията“. Това изречение е точен цитат от изявление на съпредседателя на „Демократична България“ и лидер на „Да, България“ Христо Иванов. Същата „Да, България“, която сега отива на прокурор.

От Сметната палата обявиха, че я дават на държавното обвинение заедно с ИТН заради финансови нарушения, установени по време на одит на финансовите отчети на двете партии. И докато конкретното нарушение на ИТН не става ясно от доклада на контролната институция, то в случая с „Да, България“ фактологията е повече от ясна и достатъчно показателна. В отчетите на ръководената от бившия правосъден министър Христо Иванов формация са открити множество несъответствия и закононарушения.

Като например, че декларираните от формацията приходи от дарения през 2021 г. са с 23 261 лева по-малко от тези, които е отчела по Закона за политическите партии. Доходите от членски внос пък не съответствали на отчетените по съответната приходна счетоводна сметка, като се оказват с над 280 000 лева повече. За 332 дарения изобщо не са публикувани декларации за произход на средствата, което е грубо нарушение на закона и ясен пример за липса на воля за прозрачност.

Да не говорим, че близо 10 000 лева, дарени на партията от Фондация „Заедно в час“, са били преведени в личната сметка на Христо Иванов, а парите са отчетени неправомерно като разход за дарение на партията. Ако се питате защо фондация с уж идеална цел, издържаща се от субсидии и грантове, е толкова щедра към джоба на Иванов и не се ли дължи това на споделена принадлежност към един и същи задкулисен властови център – кръга „Капитал“, не сте единствените. Ние, а явно и контролните институции, си задаваме същия въпрос. И докато търсим отговора му, няма как да споменем, че подобна игра на котка и мишка между Иванов и ръководената от него „Да, България“ от една страна и Сметната палата от друга очевидно не можем да говорим за прозрачност. Камо ли за желание от страна на въпросната политическа формация и нейния лидер да спазват законите и да подпомагат контролните институции да си вършат работата. Или иначе казано – по определението на самия Иванов, говорим за откровено наличие на предпоставки за корупция. Има ли изненадани? Едва ли, предвид факта, че в случая с „Да, България“, както и с коалицията, на която той е съпредседател – ДБ, става въпрос за рецидив.

При това показателно опасен, тъй като предният подобен скандал, в епицентъра на който бяха тези две формации, беше за даренията, получени от „Демократична България“ по време на парламентарните избори на 2 октомври 2022 г. Тогава се оказа, че близо 90% от общата сума, получена от коалицията по това направление, са дошли от служители на криптобанката NEXO. Същата криптобанка, отново удивително обвързана с вече споменатия кръг „Капитал“ на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев, разследвана у нас и в още няколко държави за измама на вложители, пране на пари и заобикаляне на санкциите срещу Русия. Забележете – за заобикаляне на санкциите срещу Русия, които иначе от ДБ развяват като знаме у нас, в Брюксел и пред чужди посолства на партньорски евроатлантически държави. Оказва се обаче, че докато осребряват в политически дивиденти вербалните си атаки срещу Путиновия режим, нямат проблем да пълнят сметките си с пари, идващи от фирми, свързани именно с този режим. Евфемистичното определение на подобно поведение е лицемерие. А истинското – престъпление срещу демократичните устои, които иначе са призвани да пазят. Ама то в случая с Христо Иванов, „Да, България“ и ДБ лицемерието е „по дифолт“, както биха се изразили и той и останалите отрочета на кръга „Капитал“. Заложено е в генетичния код на всички представители на този задкулисен властови център, оплитащ от десетилетия обществото ни в плена на политици, НПО активисти и медии, говорещи едно, а правещи друго. 

А, ако се върнем на даренията - общо взето в случая спокойно може да се перифразира мотото на една вече несъществуваща банка (фалирана от авера на Иво Прокопиев, укриващия се в Белград банкер-беглец Цветан Василев) от „Клиентите са ни скъпи“ на „Даренията ни са блато“, съкратено на ДБ. Или пък на „Даренията ни са скъпи“ - че да подхожда на абревиатурата ДС, както последно се самонарекоха политическите проксита на олигарха Иво Прокопиев – ДБ и ПП като се прегърнаха за последните избори. Със сигурност уханието на ДС и елементарните схеми на бившите номенклатурници и техните отрочета се усеща и досега – както от номерата им, така и от начина, по който си дирижират партийните дела.