ГЕРБ искат да излязат от политическата изолация и делението „Изток-Запад“ играе добре за тя. Това е по-удобна среда за правителството. Това каза Първан Симеонов – директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за "Фокус".

„Виждам много активна игра на ГЕРБ за вбиване на клинове между президента Радев и правителството, между БСП и Петков и тъй нататък, но поне засега не се вижда успех на ГЕРБ в това поле. Естествено, това е играта на ГЕРБ – нормално, те искат да излязат от политическата изолация.

И честно казано, това деление Изток-Запад, което се беше настанило в последните няколко седмици, играе добре за ГЕРБ, защото позволява на ГЕРБ да представи себе си като една от прозападните сили, която в момента е престижната гледна точка в България и пред западните ни партньори. Това позволява на ГЕРБ да влезе в държавническа роля, търсейки и пропагандирайки стабилност в едни военни времена.

Тоест ГЕРБ може да представи себе си като стабилна, градивна, опитна сила в едни военни времена, на всичкото отгоре – прозападна. Това беше и продължава да е шанс ГЕРБ по някакъв начин да се превърне отново в активен играч и да изчисти своя образ. Сега с новия дневен ред обаче – „За“ и „Против“ Борисов, ГЕРБ отново по-скоро се капсулира“, обясни Първан Симеонов.

По думите му крачката на МВР обаче не е била толкова умела, защото дава ситуационно предимство на ГЕРБ.

Според него протестите на ГЕРБ не биха разклатили правителството: „Напротив, ГЕРБ е в момента във фаза, в която колкото повече напомня за годините на своето управление, които в един момент бяха насъбрали сериозно обществено недоволство, толкова повече ГЕРБ остава в изолация. Това е парадоксът на тази ситуация.

Парадоксално, и войната, и активизацията на ГЕРБ могат да подействат консолидиращо на властта в България. Това са аксиоми в политиката. В същото време обаче, нали знаете – политическият материал също се износва, т.е. трябва да се види колко трайна е тази коалиция“.

Първан Симеонов поясни, че арестът на Борисов връща в дебата разделението от 2020 година – „За“ и „Против“ Борисов, и това е по-удобната среда за правителството.

„България в последните десетилетия живее така - винаги с разделение между хора, които гледат с носталгия на Изток и в миналото, и хора, които гледат напред и на Запад. Известно време по времето на Борисов това водещо в България политическо деление беше заменено, защото той беше балансьор, той се опитваше да говори и на леви, и на десни, а откровено казано в последните години в своята политическа кариера настрои срещу себе си и леви, и десни, и ги събра в един лагер.

И главното водещото политическо деление в страната стана „За“ и „Против“ Борисов – помните го прекрасно, 2020 година.

Войната в Украйна върна делението Изток-Запад. И това не е толкова удобно за правителството. Делението Изток-Запад показа вътрешни скърцания в коалицията. Затова и арестът на Борисов, макар и неуспешен на този етап, връща в дебата онова разделение, което помним от 2020 година – „За“ и „Против“ Борисов. Това е по-удобна среда за правителството“, каза още той.

По думите му въпросите „За“ и „Против“ Борисов и „За“ и „Против“ правосъдната реформа са пряко свързани, защото вече топката се праща в полето на прокуратурата.

„Арестът е неуспех засега, но първо, това едва ли е всичко, и второ, каквото и да се случи, това връща дебата от 2020 година - „За“ и „Против“ Борисов. Това категорично е по-удобната позиция за правителството, отколкото да си говорим от сутрин до вечер за ракети, военна помощ и т.н“, коментира Първан Симеонов.

Той поясни, че войната между правителството и прокуратурата е позиционна война на изтощение: „По всичко личи, че главният прокурор Иван Гешев е биткаджия и няма да се даде лесно. Това е ясно от ден първи на протестите.

Сега има погрешна стъпка може би от едната страната, или не е погрешна стъпка – ще има битка на интерпретации: МВР ще казва едно, прокуратурата ще казва друго. Във всеки случай, както и във вашия въпрос се казва, тя е постоянна.

Аз помня такива пререкания между изпълнителна и съдебна власт в последните десетилетия, свързани с имената на главните прокурори, като Филчев, Татарчев. Това не е нещо ново. Аз не съм много голям оптимист дали тук има критерии за победа - който и да победи в тази война, не съм сигурен дали това ще доведе до по-качествено правораздаване, но това пък е огромна и в някаква степен друга тема, едва ли имаме време да я анализираме изцяло“.

Според Първан Симеонов дори да има положителни промени в правораздаването в България, ще трябва да мине много време преди те да се усетят.

По думите му ерозията в подкрепата на правителството не е неочакван процес, но въпросът е дали и с каква скорост ще продължи. Той подчерта, че правителството е изправено пред сериозни трудности и е рано да говорим дали ерозията ще се превърне в срив.

„При всички положения това правителство има 3 сериозни трудности, които просто му се случват заради историческия малшанс. Едното е, разбира се, ценовата криза, инфлацията. Второто е войната. Третата трудност е навлизането в нормален управленски режим - излизането от „следизборния меден месец“, както обикновено политолозите го наричат, и влизането в нормален режим.

Това последното е стандартно, първите две обаче са извънредни. И някак правителството попада в „исторически малшанс“ - и то много сериозен. Представяте ли си – вие идвате тепърва в политика на фона на сериозна политическа криза, която държи страната 2 години, Ковид и всичко останало, изведнъж се оказва, че има и война до вас, и инфлационни процеси в глобалния свят, и предстоящата Студена война и разделен свят.

Съгласете се, че това не е най-лесният старт в живота ви. Така че в този ред на мисли за мен е рано да говорим за някакъв драматизъм в това отношение. Трябва да видим докъде ще продължава тази ерозия и дали ще се превърне в срив или няма да се превърне в срив“, обясни Първан Симеонов.

Той подчерта, че в обществото има категорично нежелание за правителствени смени, камо ли за нови избори: „Това означава, че парадоксално, войната може да подейства и стабилизиращо на това правителство, разбира се, ако правителствените сили проявят мъдрост, ако няма някакви много тежки вътрешни пререкания. Но за момента поне не виждам анонси за предсрочни избори, нито от страна на БСП, нито от страна на „Демократична България“.

По думите му БСП не е в много удобна позиция в това управление в контекста на войната в Украйна: „ Струва ми се, че голяма част от сърцата, а и умовете на голяма част от привържениците на БСП, са по-скоро на страната на Русия. В същото време БСП, бидейки коалиционен партньор в едно правителство, което е добре представено в комуникацията със западните ни партньори, не може да си позволи много ярка позиция в това отношение.

Така че на БСП няма да й е леко и неслучайно се появява конкуренция в лицето на „Възраждане“ и проектоконкуренция може би в лицето на формацията на г-н Стефан Янев, конкуренция за този лявопатриотичен и понякога доста русофилски вот, който има в България, който никак не е малък“.

По думите на Първан Симеонов се оформя усилваща се от ситуацията в Украйна поляризация на двата лагера у нас.

„Това, което наблюдаваме, което улавяме в нашите изследвания, ежемесечните ни изследвания – част от тях се публикуват, част от тях остават по-скоро в лабораторен порядък, но аз мога да ги синтезирам пред вас – това, което се оформя, е известна поляризация. Поляризация на мненията.

Тези два традиционни български лагера, за които ви говорих – балканско-консервативно-носталгично-източният лагер, който е голяма част от българското население, и онова малцинство, но много влиятелно, много гласовито, интелигентно, добре представено, прогресивно малцинство, главно в София и големите градове. Тези два лагера лекичко се поляризират сега в ситуацията с Украйна и това се наблюдава в данните, това се вижда.

Онова, което се вижда сега като ерозия потенциална, да видим докъде ще стигне в управлението. От другата страна пък се получава симптомен ръст при формации като „Възраждане“.

В същото време обаче има спад в популярността на Русия и персонално г-н Путин, осезаем спад. От друга страна обаче има спад и донякъде, разбира се, не чак в такава степен, в популярността на западни фактори, като САЩ, НАТО, Европейския съюз и т.н. Това означава само едно – поляризация“, каза още той.

По думите му крайностите започват да стават по-ярки, за сметка на средата: „Така действа войната. Аз обаче не бих избързал да виждам нещо апокалиптично в това.

Дълбокото ми убеждение на изследовател на общественото мнение от повече от 10 години е, че българското масово съзнание е далече от крайности. Да, сега ще видим известен ръст на крайните мнения – нормално, война е, емоционално време, но като цяло българското общество остава далече от крайностите.

Аз бих го нарекъл обществена мъдрост. И това е и успокоителното в тази ситуация. България и няма как иначе да действа, освен като лоялен член на Европейския съюз и НАТО, но в същото време – страна, която знае, че заради своята кръстопътна история и заради своята бурна история, ние сме страна, която знае, че крайностите понякога вредят.

Затова и аз съм по-скоро оптимист, защото видях една сравнително консолидирана позиция на България между премиер и президент, макар че не мисля вече, че политическият им синхрон е добър, но те се синхронизираха по въпроса за Украйна. В същото време виждам, че в България има модел на управление, който позволява гъвкавост и диалогичност.

Шанс за България е, че в момента имаме коалиционно управление, което има един произточен и един прозападен крак в лицето на „Демократична България“ и БСП. Това означава, че България е стъпила здраво на земята, да го кажем така, в този момент“.