Сякаш за този човек е измислена фразата „Иска да се рее като орел, а има крила на врабец“.
***
Нашият Врабец се провали и в прощалното си интервю.

За близо 40 минути нито веднъж не каза и половин дума за Народа, за Българина.
Що за напаст е това?
И с какво Българинът я е заслужил?

***
Отново стана ясно, че Врабецът живее в измислен свят, в който вижда себе си по един напълно деформиран начин.
Самохвалството е най-ярката му черта.
Той не пропуска нито един повод, дори най-баналния, за да разпери крилцата си. 
Например, похвали се, че това било първото интервю от президентската библиотека, която основал – без дори да се сеща, колко читалища и библиотеки са в разруха.
Врабецът няма никакви задръжки, когато трябва да представи треската като греда. 
***
Той не искал България да бъде върната във времето на Берлинския конгрес, когато съдбата й зависи от чужди сили.
Хитрува като всяка дребна птица: рее се към Берлинския конгрес, но услужливо мълчи за Ялта, понеже трябва да каже нещо за бакалските сметки на Рузвелт и Чърчил. 
***
Говори като уличник-протестър и не се колебае да интригантства: Попова била част от статуквото, сякаш той е част от Космоса.
Обаче самопредложилият се за служебен премиер Герджиков бил самата прелест.
***
Врабецът не си мълчал, когато се извършват безобразия в държавата.
Не стана ясно, какво има предвид - като се изключи случаят със съдия Марковска, когато хукна да обслужи една нота от Брюксел.
Но и досега свенливо мълчи за ортака си Прокопиев, когото защитаваше като опълченец на Шипка и наричаше добър човек, направо възрожденец и половина.
***
Врабецът не пропусна да даде съвети и на новия президент Радев.
Радев, запуши си ушите. 
А Цецка била „Хуманист от най-висока класа“ - какво означава това, драги Врабчо?
***
Той изглежда и досега не схваща услугата, която Опекунът Бойко му направи – и му спести позорното поражение срещу Радев.
Същият Бойко, който беше казал: „Когото и да бяхме посочили, щеше да бъде избран за президент“.
А сега, пет години по-късно, стана ясно, че който и да се беше изправил срещу Врабеца на последните избори, щеше да бъде избран.
***
Врабецът бил първият държавен глава, който отказал властта.
Опекунът му ще преглътне ли и тази лъжа?
Нямало „противопоставяне“ между тях - ами министрите на ортака му Прокопиев, подкарани към съда?
***
Врабецът не бил допуснал големи стратегически грешки. 
Милият Стратег.
Бил близък приятел с Обама - тръгвали си заедно. 
Къде, бре? 
Врабецът му казвал: „Вие можете да разчитате на мен, знаете, че съм убеден демократ. Готов съм да отида на барикадата!“
Драматично и красиво: Врабец на Барикадата!
Интересно, какво ще прави там – може би ще бъде кашавар някакъв, край казана с храната?
***
Врабецът гледал „Напред и нагоре - щял да бъде ментор, преподавател, писател“.
Пазете се, Врабецът идва! – като ваш ментор!
Пастирът на стадото говеда, сега ще му и менторосва.
***
Питаха Врабеца за служебното правителство – вместо да го питат за служебното му, равнодушно отношение към Народа.
И пак, и пак му спестиха най-важният въпрос: „Какво мисли за Народа?“
Щеше да отговори, колкото ще ни обърне внимание едно бостанско плашило.
*** 
Докато Врабецът се хвалеше, под него стоеше надписът: „Накъде отиваме?“ 
Това изобщо не стана ясно – а и не може да ни го каже тъкмо един Врабец.
***
Питаха го, какво иска да открие за себе си след 20 години в учебниците. Ето какво искал: „Той държа здраво посоката на демократичното и европейското развитие на България“.
Пак нищо за Народеца. 
***
БНТ излъчи един необичаен концерт, озаглавен „На президента с любов – 20 години по-късно“. 
Посветен бе на Петър Стоянов – „Един от най-интелигентните президенти“, както го нарекоха.
Хайде, бързо плонж и пред Врабеца, който се имаше за Орел.
***
 


Текстът е публикуван във Фейсбук страницата на Кеворк Кеворкян