На 1 януари Би Ти Ви се отчете за десетгодишнината на членството ни в ЕС – с един скромен репортаж.
Очаквах нещо по-грандиозно, по-помпозно, по-фанфаресто.
Но от телевизията ни спестиха това – може би са си дали сметка, че фанфарите ще имат обратния ефект.
Отведоха ни в село Калугерово и ни съобщиха, че през десетилетието там били ремонтирани училището и читалището, направили и нов стадион. 
Разговаряха и с една женица – нямаше много европейски вид, обаче говореше правилно, като за пред камера: Нямало да ги имат тия придобивки без ЕС.

***

После ни показаха Станишев, който отброява последните десет секунди до членството ни в ЕС.
Изглежда много щастлив, сигурно има основания.
А ние се върнахме в Калугерово, за да научим, че селото обезлюдявало – иначе всичко било наред.
Всичко е наред – обаче хората бягат.
И откраднали табелата, на която пишело, че Калугерово е първото евросело у нас.
„От лошотия я откраднаха“ - рече местната европейка.
От лошотия ли бягат съселяните й – това не ни каза.

***

Прост разказ, обаче ефикасен /репортер Елица Попова/.
С това ще се задоволим.
Едва ли ще дочакаме смислени анализи за 10-годишнината.
Те не се плащат. 
И каква е равносметката - кой ще ни я каже?

***

След Станишев ни показаха и Кунева – подписа нещо, и веднага я запрегръща Соломон Паси, целият в сълзи и сополи.
А зрителите се сетиха как Кунева хариза два блока на ядрената ни централа.
Показаха и Симеон, който се хилондреше в ъгъла - и той в сълзи.
Голям майсторлък се иска да го правиш това - хем се усмихваш, хем плачеш.
Дали не подсказваше по този начин – той е способен на такива номера – формулата на предстоящия алъш-вериш: даваме ви едно комисарско място, а пък комисарката ви закрива два блока.
Изглежда изгодно.

***

А според „Галъп“, за десет години привържениците на ЕС у нас се увеличили.
Понеже живеели по-добре – само дето сме най-бедната страна в ЕС.
Живеем по-добре - обаче баламите от Калугерово се спасяват.
Вече сме били и по-щастливи, според друго едно изследване.
На второ място в света сме по смъртност – а пък сме по-щастливи.
И повече харесваме ЕС.
Това само ние можем да го постигнем

***

Все се хвалим с успехите на нашите млади математици.
Показаха ни една витрина в Софийската математическа гимназия, пълна с медали и купи.
Иначе образованието ни очевидно е съсипано.
Според последните данни 30% от деветокласниците са функционално неграмотни.
Но ние зяпаме купите, зяпаме Кунева, зяпаме Станишев, Соломон, Симеон и прочее „строители“ на Нова Европа. 
По-малко се вглеждаме в себе си. 
От срам или обида?

*** 

А и от долния край на тръбата не излиза нищо смислено - като послания, дори като най-обикновени думи.
Ако се чудите каква е тази тръба, ето обяснението.
Има една знаменита фраза на американския президент Роналд Рейгън: „Политикът е като бебе: представлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста. На другия – пълна безконтролност“.

***

10-годишнината от членството ни в ЕС бе отбелязана и с една история от Сливен.
Разбрахме, че една „фафла“ е равна на един нов български гражданин.
13- годишно циганче се оженило за 15-годишно циганче - и точно на 1 януари се появил малкият Динко. Пак циганче.
„Деца раждат деца“ - казаха от Би Ти Ви.
А пък бащичко важно обясни: „Казах й, че ще й купя една фафла/вафла,ако дойде с мен“.
И булката отишла.
Една фафла=един нов гражданин. Български.
И европейски.
Това не е ли принос на ЕС?
Със сигурност.

***

Преди този репортаж имаше друг: за опасностите, които дебнат децата в Мрежата/Интернет.
Те са наясно, уж.
Обаче фафлата дали им се вижда като опасност?

***

А ето какво каза вчера Меглена Кунева: „Десет години след членството ни, аз мечтая България, българи с голяма, европейска мотивация, да направят нашия Европейски съюз значим за гражданите му, да го осмислят и дори изобретят, ако трябва, отново“.
БЪЛГАРИЯ ДА НАПРАВИ ЕС ЗНАЧИМ ЗА ГРАЖДАНИТЕ МУ.
Ето такива глупости излизат от тръбата.

***

Време е вече някой да отнема българското гражданство на такива лапацала.
Дори ония с фафлата са за предпочитане пред тях.

***