Светещата като коледна елха Десислава Иванчева е най-яркият символ на лицемерните лозунги на борците за “правосъдие”, “върховенство на закона” и прочие клишета, зад които всъщност се крият апетитите за власт, за осигуряване на трудова заетост на професионални протестъри и най-вече - реализирането на корупционните практики, срещу които иначе се политиканства и дори марширува по “жълтите павета”.
 
Една от незабравимите роли на големия Тодор Колев бе тази на бедния селски музикант Пурко, който в “Господин за един ден” смени прокъсаните дрипи с лъскав костюм, само че илюзията много бързо се изпари. И докато Пурко е герой в любима комедия, то една случайно попаднала фризьорка в публичния живот съвсем реално повече година и половина се изживяваше като Пепеляшка от “Младост”. Достатъчно е човек да потърси снимки от втората половина на 2016 г., когато никому неизвестната Десислава Иванчева яхна недоволството от презастрояването на жителите на втората по големина “столична спалня” и да сравни облеклото на кметицата при нейния арест на бул. “Васил Левски”. Сиво-белите маратонки, трикотажната блузка и евтините дънки са заменени с елегантен бутиков костюм, с дантелена риза с “бяла якичка” и маркова пухенка. Видно е, че докато събира подписи и подкрепа от жителите на “Младост” преди две години, Иванчева е без марковия часовник, до който във вторник преди обед щракнаха стоманените белезници. За опитните криминолози промяната в социалния статус на заподозряно лице винаги е било сигурен знак за лесно спечелени, а често и незаконно финансови средства. 

Опитващият се да се изплъзне от бирника Пурко и “светналата” при антикорупционната реализация Пепеляшка събуждат съчувствие с наивната си простота. Но докато Пурко оставя голи и боси невръстните си Гаврошовци, при Пепеляшка губещите са далеч повече, а и залогът – значително повече от няколко комата черен хляб за попара. Без хранилката на общинския бюджет остават куп професионални протестъри, зелени рекетьори и псевдополитици. Алчността на дантелената Пепеляшка оставя без инструмент за рекет и влияние и далеч по-крупни фигури от добре известното българско олигархично задкулисие. Заради това, още в първите часове след акцията на правоохранителните органи, дебатът е оглушен от неистово цвърчене, подобно на това, което мишките издават, когато попаднат в капан.

Операцията на Специализираната прокуратура и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане незаконно придобито имущество бе така добре реализирана, че трябва да влезе в учебната програма на студентите за изпита им по Наказателно-процесуално право. Вместо това, телевизионни адвокати, хибридни политици, поръчкови анализатори и обикновени самозванци три дни се опитват да настроят обществото срещу действията на държавните обвинители и антикорупционните агенти, които съвестно и професионално приложиха всичките формалности, които са залегнали в родния НПК. Арестът на Иванчева и заместничката й Биляна Петрова показва колко необходима е цялостна реформа на наказателната политика у нас. Заради изпълнения с формализъм български НПК, доказването на сложни престъпления, каквито са търговията с влияние и корупцията, не само, че е изключително трудоемко, но позволява на подбрани адвокати да използват и най-малкия пропуск, за да атакуват обвинението, а с любезното съдействие на загрижен за правата на човека съдия, да осигурят оправдателно решение на корумпирания властимащ или в краен случай - условна присъда.

Вместо да се адмирират действията на държавните институции, които показват немислима и невиждана до скоро координация при перфектно реализираната операция, ръководителите на Спецпрокуратурата и КПКОНПИ бяха принудени да се обясняват заради удобно мултиплицираните от поръчкови “медии” инсинуации и абсурдни твърдения. Операцията на агентите от Антикорупционната комисия и спецпрокурорите е поредният шамар, който привържениците на “румънския модел” за борба с корупцията получават от съдбата и от собствената си алчност. Фразата “корупция е всяка далавера, в която не участваме” изглежда трябва да се превърне в слоган на новата/стара джендър-политическа коалиция, дирижирана от подсъдими олигарси. Оказва се, че докато декларативно дейността на Лаура Кьовеши в Румъния, се обявява за пример за подражание, то реализирането “на терен” у нас, скоропостижно бива обявено за размахване “властовата бухалка” срещу неодобните опоненти. Кой нормален човек би се вързал на ширещото се безумно твърдение, че прокурори, спецагенти и куп експерти ще си позволят да фабрикуват фалшиви доказателства, да правят изключително сложна, като логистика, организация, да обработват по реда на НПК веществени доказателства, каквито се явяват белязаните със специален химикал 70 000 евро, а и да организират записването пред съдия на показанията на изнудвания инвеститор, който, на всичкото отгоре, бил принуден да осигури парите, защото българските служби не разполагат с такава крупна сума. 

Профанизирането на дебата, посредством “цвърченето на мишките”, цели изпълнението на още поне две задачи. Не е истина, че Десислава Иванчева спечели изборите като “граждански кандидат”. Бившият червен общински съветник, депутат и бивш заместник-министър на финансите Георги Кадиев сам призна, че е осигурил финансирането и логистиката по избирането на Иванчева през 2016 г. Видно е, че Иванчева работи повече от добре и с партията на Зелените, чийто съпредседател Владислав Панчев, известен още като Владо Компенсаторката, всъщност никога не се е откъсвал от опеката на формално бившия си работодател –Иво Прокопиев. Това обяснява и “цвърченето” на друг джендър-политик –Христо Иванов, чиито юридически познания стигат дотам, че да си позволи да анализира още неприключили процесуално-следствени действия.
Светещата като коледна елха Пепеляшка е най-яркият символ на лицемерните лозунги на борците за “правосъдие”, “върховенство на закона” и прочие клишета, зад които всъщност се крият апетитите за власт, за осигуряване на трудова заетост на професионални протестъри и най-вече - реализирането на корупционните практики, срещу които иначе се политиканства и дори марширува по “жълтите павета”. 

В казуса с район “Младост” има и още една особеност – осигуряването на чадър над едни инвестиции и спъването на други. От встъпването в длъжност на Иванчева, на територията на общината повечето строежи срещаха спънки от страна на кметицата. Това беше известно и преди антикорупционната операция, но на жителите на “Младост” това се “продаваше” за загриженост за зелените площи. И ако част от инвеститорите срещаха арогантността на повярвалата си, че е Пепеляшка фризьорка, то за други пречки нямаше, стига да са от определен олигархичен кръг или негови спонсори. Кои са те ли? Ще ги разпознаете по “цвърченето” на мишките им. Колкото и силно да е то в последните дни, опитвайки се да заглуши фактите, доказателствата и изобличаващата истина, няма как да заблуди мнозинството от българския народ, който мъдро е пратил приносителите на зарази гризачи в политическите им дупки.