Явно максимата, че мълчанието е единствено злато, важи и за реформаторите. Особено, когато ги хванеш в крачка, както стана с любителя на чашката и техен кандидат за кмет във Варна Чавдар Трифонов.
Тежко мълчание налегна всичките им лидери при опитите на БЛИЦ да отговорят по казуса - от съпредседателя на коалицията Радан Кънев през шефа на предизборния им щаб Найден Зеленогорски, та чак до по-дребни лица, когато се наложи да обясняват защо именно техни депутати са яростни вносители на най-върлите наказания за пияни шофьори в законите, а в същото време точно техният избраник Трифонов е осъждан за шофиране в нетрезво състояние.<br /> <br /> Защо реформаторите са си харесали точно тоя поркаджия наистина си е техен проблем. Не, че реформите, които предлагат не са измислени като на пияна глава, но поне да не е толкова ачик. Само че когато насред предизборната кампания лъсва укрит от биографията на Трифонов факт, свързан не само с някакво закононарушение, но и с осъдителна присъда за него, това вече се превръща в обществен и дори в политически проблем.<br /> <br /> И причината за това е, че реформаторите са най-гръмогласните радетели за откритост, чисти биографии, чисти ръце и всякакво друго чистофайничество на всякакви нива. Точно те си драха гърлата и ризите за оттеглянето на чии ли не кандидатури заради неприемливи според тях биографии или укрити факти, включително и на хора, предложени за високи държавни награди. Няма нужда да припомняме кои са, защото те и без това изядоха сума жаби, но името им е легион.<br /> <br /> Когато става дума обаче за техния си пияндурник, укрил този факт от широката общественост, реформаторите се сплотяват като болшевишки юмрук. И тук проблемът дори не е в това, че въпросният Трифонов е карал пиян. А в това, че искайки доверието на обществото, е предпочел да премълчи подобно обстоятелство. На сервитьорския принцип: ако мине.<br /> <br /> Е, не мина. Защото е грубо нарушено едно от основните правила, френетично проповядвани от блюстителите на демокрацията в лицето на реформаторите &ndash; че преди да поискаш доверието на гражданите, трябва да свалиш всички маски от себе си, да представиш цялата си биография такава, каквато е, и едва след това да проповядваш морал и етика. Но ако са те спипали на място, просто се оттегляш и толкова, както би постъпил всеки дълбоко обичан от реформаторите западен политик в дълбоко лелеяната от тях западна демокрация. Иначе става голямо мазало, както в този типично реформаторски случая.<br /> <br /> Но не би. Трифон обяснява, че &bdquo;човек, като живее, греши&rdquo;. Един вид: простено да му е. Те и тези от ДС също са живели и грешили. Защо да не им простим. И тия с червените или каквито там намериха куфарчета, с които изнесоха парите от държавата, също са живели, също са грешили. Я да им простим и на тях. Оттогава що народ се извървя на главите ни и всички все живеят и все грешат. Нека простим на всички.<br /> <br /> Само не и на реформаторите. Защото те сами си вмениха ролята на праведни съдници на всичко и всички. И затова ще отговарят пред обществото според собствените им критерии. А понеже за лицемерие няма по какъв член да бъдат изправени пред омразната им съдебна власт, дето все искат да я реформират, ще застанат пред съда на урните с бюлетини &ndash; и на тези избори, и на всички следващи. Та и техните вратове, като на един поет, да узнаят има ли какво изобщо да им тежи. Не като на поета, а на морални категории като за политици &ndash; честност, отговорност, авторитет, доверие и други такива неща от арсенала на любимата им демокрация.<br /> <br /> Всичко останало, без извинение, са празни дрънканици и смешен плач и доказва, че любимата им демокрация и принципност нито са по мярката, нито са по силите на т.н. реформатори. <br /> <br /> Петър ИЛИЕВ<br /> &nbsp;