"The Economist" за Англия: Негостоприемна страна

Андрей има желание да говори. Между хората, които се срещат вечерта на пазара има разбиране, почти доверие. А на 29 години той е кален в битките. Откакто напуснал Румъния преди девет години, Андрей е обикалял в Италия, Испания, Франция, Белгия и Холандия. Пристигнал е в Лондон миналата година, присъединявайки се към около 94 000 румънци, работещи или учещи в страната законно и към хилядите други, за които се смята, че работят нелегално. Това го прави достатъчно компетентен да отговори на големия въпрос, появил се внезапно в британската политика - колко румънци и българи ще пристигнат във Великобритания догодина?<br /> <br /> Не много, надява се оглавяваното от консерваторите коалиционно правителство. Ограничаването на &quot;неконтролираната масова имиграция&quot;, позволена от лейбъристкия му предшественик, беше едно от големите обещания на правителството. С идването си на власт през 2010 г. то се ангажира да свали чистата годишна имиграция, която тогава бележеше рекордно високо ниво от 255 000 души, под 100 000 до 2015 г. То затегна визовия контрол по границата, поради което стана по-трудно да се учи, работи и идва при роднини във Великобритания. Чистата имиграция намаля с една четвърт. Но изпълнението на обещаното ограничение изглежда трудно, ако дойдат много румънци и българи, то ще бъде невъзможно. Макар да не е сигурно, че ще дойдат, румънците имат по-малко културно сходство с Великобритания от поляците, от които над четвърт милион се установиха във Великобритания между 2004 и 2006 г., след като страната им се присъедини към ЕС - правителството е разтревожено.<br /> <br /> И с право. Макар да са рядко расистки настроени, британците са изключително враждебни към имиграцията, повече от германците, французите и холандците. Според неотдавнашно допитване на Ю Гав 80% подкрепят ограничителните мерки на правителството, а 69% искат нулева чиста имиграция. Комбинацията от рецесия и десетилетие на високи нива на имиграция изостри тази антипатия, която е обща за всички цветове и класи. В последните седмици висш офицер от гвардията и пакистански продавач на вестници се оплакаха от антиимигрантските настроения. Но враждебността съществува отдавна. Когато през 1968 г. консервативният депутат и изключителен ексцентрик Енък Пауъл предсказа точно, че имиграцията е на път да достигне 10% от небялото население до края на века и предупреди, че това може да породи социални вълнения, той беше уволнен от кабинета в сянка и очернен от учтивата преса. Въпреки това обществено допитване показа, че 74&quot; от британците са съгласни с него, а само 15% не са съгласни.<br /> <br /> Това представлява състояние на национално нещастие и правителството правилно се бори с него. Тези тревоги от дълго време се усилват от оправданото усещане, че политиците пренебрегват безпокойството относно имиграцията, защото за прекалено либерални, прекалено незаинтересовани или прекалено обвързани с проимигрантското бизнес лоби. Когато дойдоха на власт консерваторите имаха рядката възможност да спечелят подкрепа по въпроса. Лейбъристите, които очакваха не повече от 13 000 поляци на година, бяха дискредитирани. А в условията на забавена икономика, високият процент на икономическа миграция при тяхното управление така или иначе щеше да намалее. Консерваторите обаче пропиляват своя шанс.<br /> <br /> Враждебността на британците към имиграцията се корени в истински тревоги, включително във връзка с възможните последици върху социалната сплотеност и системата за предоставяне на убежище, която поне преди беше некомпетентна и прогнила от измами. сериозността на тези проблеми обаче често се преувеличава, а културните и икономически ползи от имиграцията се омаловажават, което вероятно е доказателство, че антипатията се дължи повече на нерационално безпокойство от глобализацията, културните промени и намаляване на престижа на Великобритания, отколкото на по-конкретни тревоги. Голямата грешка на лейбъристите беше, че наблегнаха на ползите от имиграцията и омаловажиха негативите. Консерваторите, макар че атакуват злоупотребите в системата, правят обратното. Така през декември м. г. Тереза Мей (британския вътрешен министър - бел. ред.) изнесе гръмка реч за имиграцията, включваща тревожни твърдения за степента, в която тя потиска заплатите. Ако това наистина е проблем, което се оспорва от икономистите, последиците вероятно ще са по-скромни, отколкото тя предположи.<br /> <br /> Мерките на правителството за ограничаване на миграцията нанасят още по-големи щети. Те водят до затягане на режима на искащите виза хора, които са най-лесно спирани, главно чуждестранни студенти, които също така са мигрантите, от които Великобритания най-много се нуждае. Ограниченията също така създават очакване, което правителството ще се бори да изпълни. Действително вече се появява обществено недоволство. Според допитване на Ю Гав 77% от хората смятат, че правителството няма да изпълни целта си, само 15% вярват, че то ще успее. Британците, които са обединени срещу имиграцията, са също така скептични към политиците, обещаващи да предприемат строги мерки срещу нея.<br /> <br /> Нищо чудно, че изгледите за наплив на български и румънски имигранти предизвикват такава тревога. Някои десни консерватори казват, че правителството просто трябва да отказва разрешителни за работа на такива имигранти в противоречие с правилата на ЕС. Коалицията предприема не толкова драстични мерки, като се стреми да ги обезкуражи да идват, правейки по-трудно за новопристигналите да кандидатстват за помощи и да използват някои обществени услуги. То дори обмисля да започне рекламна кампания в Румъния и България, за да разпространи посланието, че животът в дъждовната и подложена на строги ограничения Великобритания не е само цветя и рози.<br /> <br /> Късмет в това. Нощната надница на Андрей е с около 25% под законното минимално заплащане във Великобритания, но все пак е пет пъти над тази в Румъния. В отговор на въпрос дали смята, че много румънци ще го последват във Великобритания, той вдига рамене. &quot;В Румъния не е добре. Румънците ще отидат там, където има работа&quot;. <br /> <br />