Върбовите клонки, освещавани и раздавани в църквите за Цветница, крият неподозирана сила. Това разкрива кабалистът Ели Маринова, експерт по етнорелигиозни обичаи и практики пред "Телеграф".

Облак

"Нашите деди са вярвали, че венецът от това растение може да разбие градоносните облаци по-добре от днешните ракети. С венеца от върбови клонки се е отивало на полето и там се е поглеждало през него към задаващия се градоносен черен облак. На някои места е имало и обичай, при който се е запалвала клонка да дими, за да се предотврати падането на мълнии“, разяснява Маринова.

Други по-непопулярни връбни ритуали, практикувани и днес в някои краища на България, са свързани с лечение. Така например в някои села хората се опасват с клонките като профилактика на костни и ставни проблеми при полската работа, както и срещу дископатия.

На фона на вихрещата се търговия със зелените клонки (виж в карето) Маринова обясни още, че за максимална небесна сила нашите предци са ги брали от върби, растящи край гробища. А причината е празникът Лазаровден, който се чества предходния ден.

Задушница

"На самата Цветница се прави задушница с пожелание за възкресение от мъртвите. При нея се прекадяват и преливат с вода гробовете на близките, след което се забучват върбови клонки край главата на покойника“, коментира експертката.

Самият празник е посветен на библейския момент, при който Исус Христос влиза в Йерусалим върху магаре преди повече от 2000 г. Хората тогава възторжено размахвали палмови клонки и хвърляли цветя пред нозете му, мислейки погрешно, че Месията е тук, за да ги избави от римляните и да стане цар на Израел. Но скоро Христос е разпнат и възкръсва, за да спаси цялото човечество.

Болежки

"Върбата напомня палмовите клонки, та затова я ползваме по нашите ширини за празника. Но има и друго, тя крие голяма сила – още в предхристиянския период се е ползвала за защита срещу злото (уроки и уплах), срещу беди и нещастия, дарявала е здраве“, коментира още Маринова.

Дедите ни са борили с нея малария, ревматизъм, подагра, диария, кръвотечение, а в наши дни фитотерапевти я наричат природен аспирин.

"Върбата е символ на вечно обновяващата се природа. При силна буря не се кърши, огъва се и се изправя отново – символ на адаптацията на човешкия род“, заключава Маринова.

Върбовите клонки се сплитат на венец и се слагат на домашните икони или пред входните врати за благослов и защита. За празника великденският пост разрешава на трапезата вино и риба.

Свещеници броят по 150 лева за връзка

Връзката върбови клони поскъпна почти двойно.

"Тази година групите, дето ги берат из района на Софийско, Пернишко и Пловдивско, ни искат между 100 и 150 лева за бройка“, оплакаха се и столични свещеници.

Един от тях обясни, че за празника му трябват поне 15 връзки, които включват няколкостотин клончета. При взимането на върба от църквата миряните оставят лепта – стотинки, левчета – но тя не можела да покрие повишените цени. Така храмът влизал в преразход.