В Димитровград се намира единственият държавен театър, който е извън областен център. Ако се питате какво общо има това с темата за Асен Василев и Румен Радев, е важно да се отбележи, че за нуждите на дедуктивния метод за извеждане на аналитични съждения е необходимо да се тръгне от общото правило към частния случай. И ето - в Димитровград и Хасково има драматични театри с много добри школи и сериозни корени в миналото.
В тези два съседни града са родени лидерите на Прогресивна България и Продължаваме Промяната –Румен Радев и Асен Василев. Малко повече започва да кристализира причината за тяхното публично поведение в разгара на предизборната кампания след като знаем, че и двамата произхождат от край с дълбоки традиции в театралното изкуство.
А както е казал любимецът на всеки уважаващ себе си русофоб, Ото фон Бисмарк: „Най-много се лъже преди избори и по време на война”. Какво по-подходящо поле за изява имат и двамата театрални самодейци от това в България да се готвят избори, докато светът е във война?
Тук стигаме до амбициозните роли на „мъже” (или „алфи” както би казало някое Джензи в лайвчат по Тикток), която и двамата се опитват да изпълнят. И ако за Асен Василев твърдението, че се прави на мъж може да се тълкува като мотив за сигнал до Комисията по дискриминация, то при Радев изразът изпълва преносното значение, което си е имал винаги. Защото бившият президент си е голям мъж – пилот на самолет, шеф на ВВС, държавен глава, баща на две деца, мъж на няколко жени и т.н.
Само дето в публичните си изяви по адрес на своите отрочета от „Продължаваме промяната” Румен Радев се показва като доста нежна и любяща майка, която само в определени случаи (например докато разказва предизборни приказки за лека нощ на избирателите си) ги заплашва с Торбалан.
Иначе как да си обясним крещящото мълчание на Радев по случая „Петрохан”. Той коментира един от най-бруталните криминално-политически скандали в новата история на България с едно бланкетно статусче във Фейсбук, в което се оплаква колко съсипана е държавата. Само че държавата, отговорна за Петрохан, си има име и то не само едно.
Държавата, отговорна за Петрохан, е Борислав Сандов, Бойко Рашков, Кирил Петков, Николай Денков – все хора, които Радев е назначавал в служебните си кабинети.
Също така държавата, отгледала Петрохан, в наши дни е и Васил Терзиев. Този същият дето лъже публично колко пари е дарявал, признава, че ги е давал под масата (в лични сметки, а не като официални дарения) и има наглостта да твърди, че пак би дарил пари на сектанти-педофили.
Само, че Терзиев е част от театралната трупа на ППДБ, а както виждаме те изнасят съвместни спектакли със самодейния състав на Румен Радев.
Заедно изпълняват зле написани пиеси, в които занимават публиката с треторазредни тези като шистов газ и очевидно нелегитимно подписани държавни договори, за да заглушат неудобните сюжети, които наистина вълнуват хората.
Кой е виновен за Петрохан, защо цените бясно галопират нагоре, каква е причината за хаотичните уволнения на всички нива в администрацията – все неща, които, ако се разчоплят ще лъсне, че ППДБ и Прогресивна България са всъщност една обща театрална трупа. Артисти, които направляват заедно и марионетния си служебен кабинет (да в Хасково театърът е драматично-куклен) и разиграват очевиден фарс по време на предизборна кампания, чиято цел е взаимно да си помпат клюмащите рейтинги. Лошото, е че изборите все някога ще минат и ако до момента публиката възприема слабата им актьорска игра като комедия, след като вземат властта много бързо ще стане ясно, че жанрът е друг – пълна трагедия.
