Слава Богу, след една година война в Украйна Европа не потъна, както вещаеше Владимир Путин, но за съжаление продължава да потъва, пише Труд бг.

До този извод - каламбур стигнаха във вторник редица влиятелни медии в Западна Европа в анализите си за отражението на конфликта между Киев и Москва върху икономиката на ЕС.

В момента тя е в състояние на стагнация, тоест на застой, което обаче според финансистите в Берлин, Брюксел, Париж и Рим е доста по-добро състояние от несъстоялата се за щастие рецесия.

Или иначе казано - от свиването, от развитието с отрицателен знак, което обикновено води до икономическа катастрофа и фалит.

Най-обща представа за състоянието на стопанството на 27-те страни от Съюза след 12 месеца война и за това какво тя му струва може да се получи от публикуваните миналата седмица от Европейската комисия конкретни данни.

Сред тях се откроява фактът, че зависимостта на ЕС от руски енергийни източници е намаляла от 36% преди година на 9,7% в момента, но все пак остава.

Наложените пък на Русия икономически санкции са предизвикали спад на Брутния вътрешен продукт в Европа с 2,5%, като отрицателната тенденция в момента е спряна, но никой не знае докога.

Неприятно е също така, че много индустриални колоси като например „Фолксваген“, „ИКЕЯ“ и „Лего“ са напуснали руския пазар, ама сега не могат да намерят негов заместител.

Доколкото до отделните семейства, те са засегнати от скока на инфлацията, задържала се все пак през януари на около 8,5%, но свиването на покупвателната способност на населението остава и същото се отнася за вредното за стопанството намаление на потреблението.

Но както отбелязва френският всекидневник „Льо Монд“, все пак за момента икономиката на ЕС устоява на натиска на войната, въпреки трите големи шока, които безспорно ще оставят за дълго трайни негативни следи в нея: спадът в конкурентоспособността на европейската промишленост и по-специално на тази на предприятията, чиито производства са много енергоемки;

раздробяването на веригите за доставки на суровини с намаляване все пак на зависимостта от Русия и също в по-малка степен от Китай; скока на лихвените проценти, което поставя Европа пред стена от дългове, чието изплащане ще струва неимоверно по-скъпо.

За италианския вестник „Кориере дела сера“ на финансите на ЕС тежат пък като воденичен камък предадените на Киев до миналия декември помощи и пари в брой на обща стойност 30 млрд. евро.

Като до края на 2023 г. от касите на Съюза към Украйна ще тръгнат още 18 млрд. или сумата ще достигне близо до колосалните дори за Европа 50 млрд. евро.

Така данъкоплатците от 27-те вече са, а и тепърва ще стават, най-щедрия спомоществовател на изстрадалата страна, с двойно по-голяма „влог“ за нейното оцеляване от САЩ, които досега са u помогнали някъде с петнайсетина милиарда евро.

За да се получи цялостна престава за „натоварването“ на жителите на ЕС от войната, към цитираните средства от общата европейска хазна би трябвало да се прибавят и тези, които отделните страни-членки предават на Киев по собствена инициатива, начело с Естония, отделила за целта цял 1% от своя БВП.

А никой не си прави труда да пресметне, колко се ръсят данъкоплатците от Съюза за подслоняване на близо десетте милиона имигранти от Украйна - най-голямото „преселение“ в Европа от Втората световна война насам.

За съжаление прогнозите са при ескалация на конфликта броят на тези нещастни хора да нараства и същевременно ще трябва да се увеличават и нужните за тяхната издръжка пари. А всичко това означава само едно - обедняване и сбогом на макар и ограниченото в ЕС благоденствие.

Като основна заслуга за задържаното засега потъване на европейската икономика медиите в Западна Европа сочат преди всичко намаляването на консумацията на газ и на други енергийни източници чрез самоналожените от жителите на ЕС и индустриалците строги икономии.

Така между август и ноември 2022 г. потреблението на газ е намаляло с цели 20% в сравнение с изгорените средни количества през същия период на предишните пет години. ,

На второ място експертите поставят способността на Съюза не само да намери бързо алтернативни на Русия доставчици на природен газ и петрол, но също така скоростната му преориентция към природосъобразни енергийни източници.

Както отбеляза „Льо Монд“ съществен принос за спасяването на стопанството на 27-те от потъване има и топлата тази година зима на Стария континент, която не е наложила драстично увеличаване на консумацията на електрически ток, газ и други горива с цел качествено отопление на жилищните и обществените сгради най-вече в по-големите населени места.

Но има и още един немаловажен проблем - независимо от това, че му се дава всичко, изправен пред тежката руска бойна машина, президентът на Украйна продължава да иска и да иска.

Като според френския печат при неотдавнашното си посещение в някои западноевропейски столици Влодrмир Зеленски е удивил домакините с осведомеността си за техните арсенали, за запасите им от всякакъв вид боеприпаси и продоволствие, за производствените възможности на тяхната индустрия.

И им е казал точно и ясно какво му трябва в обозримото бъдеще, за да може да неутрализира руската агресия и да премине в унищожително контранастъпление.

Ето защо правителствата на 27-те ще трябва да харчат повече, съгласява се „Льо Монд“ с известния германски икономист Феликс Хьофнер, от една страна за трансформиране на енергийните инфраструктури, а от друга - за увеличаване на бюджетите за отбрана.

Така че икономическият шок от войната в Украйна ще се усеща още дълго време в Европа и стопанството u ще продължи да се задушава, заключава парижкият всекидневник.

А миланският „Кориере дела сера“ го допълва, намеквайки, че полза от това ще имат най-вече военните концерни във Великобритания и САЩ, чиито президент Джо Байдън единствен може да посочи деня и часа за започването на истински мирни преговори.

Разбира се, докато не е станало късно и за преговорите, и за икономиката, и за хората след демонстрираните от Владимир Путин във вторник намерения за отказ от контрола на ядрените оръжия.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук