Почти цяло десетилетие руски шпиони и дипломати са участвали в пропагандна дейности за всяване на раздори в Македония като част от усилията да бъде спряно присъединяването на балканските страни към НАТО. Това показват разузнавателни документи, с които разполагат Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) и партньорите им от NOVA TV и Crime and Corruption Reporting Network (KRIK), цитирани от БГНЕС.

Документите представляват доклади на македонското контраразузнаване. В тях са описани и подкрепата на сръбското разузнаване за антизападните и проруските националисти в Македония. Документите илюстрират ясно продължаващите усилия на Русия да увеличи влиянието си в бивша Югославия и да отклони региона от Запада. Руските и сръбските усилия допринесоха за сложната политическа криза в страната, за дълбокото разделение между основните политически партии и за напрежение с неспокойно албанско малцинство.

През последните девет години Македония "е подложена на силна подривна пропаганда и разузнавателна дейност, осъществявана чрез посолството на РФ ", заяви по-рано тази година Владимир Атанасовски, директор на Македонската администрация за сигурност и контраразузнаване (UМK).

Стартирането на руските операции съвпада с неуспеха през 2008 г. на усилията на Македония да се присъедини към НАТО, след като Гърция, наложи вето върху кандидатурата заради спора с името на страната.

Документът с оценката му гласи: "Чрез използването на активите и методите на т. нар. "мека сила" като част от стратегията на Русия на Балканите, целта е да се изолира страната (Македония) от влиянието на "Запада".

Разузнавателната дейност на Русия е провеждана чрез посолството й в Скопие от трима представители на руската външна разузнавателна служба (СВР), под контрола на една служба в сръбската столица Белград, както и на четирима агенти на Главната разузнавателна агенция (ГРУ) от София, казва ще в документа.

Руските агенти са работили за вербуване на бивши и настоящи членове на военното и вътрешното министерство на Македония, за да създадат "критична маса военно обучени хора". Целта е "в определен политически момент или ситуация те да се използват за руските интереси".

Документът не уточнява дали тези опити са били успешни.

Руските агенти също се опитвали да окажат влияние и да предложат финансиране на македонските медии, включително на онези, насочени към албанското малцинство в страната, за да разпространи "информация и дезинформация" в подкрепа на руските политически цели.

Макар че Македония е партньор на Запада, откакто стана независима от Югославия в началото на 90-те години, Русия увеличи влиянието си в страната през последните години. Почетните консулства в градовете Битоля и Охрид функционират като "разузнавателни служби“ се казва в документа, без да се дават повече подробности.

Русия гледа на Македония и през призмата на нейните газови проекти за Европа. Руската компания Stroytransgaz започна изграждането на тръбопроводна мрежа в страната през 2015 година. Разходите за началната част от 75,7 млн. долара бяха поети от Русия като част от дълга на бившия СССР към Македония в размер на 60 млн. долара, покрити предимно от изплащането от Русия на Македония на повече от 60 млн.

Русия драстично увеличи и културния си обхват в страната, прокарвайки идеята за "панславянската" идентичност и споделена православната християнска вяра, се казва в документа на македонското разузнаване. Руското посолство е ръководило създаването в страната на около 30 асоциации за приятелството между Македония и Русия, както и откриването на руски културен център в Скопие, спонсорирането за изграждането на православни кръстове и църкви в руски стил в цялата страна. Усилията на Русия изглежда имат някакъв ефект. Например, македонското правителство отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради военната й намеса през 2014 г. в Украйна, като се позова на щетите за македонската икономика.

В самата Македония подходът на Русия е бил открито партиен - Кремъл бе публичен поддръжник на ВМРО-ДПМНЕ, националистическата бивша управляваща партия на Никола Груевски, който се оттегли като премиер след политическа криза през 2015 г. След изборите миналия декември, които доведоха до раздробен парламент, опозиционният лидер на социалдемократите Зоран Заев най-накрая създаде на 31 май коалиционно правителство с две албански партии. Но междинният период беше неспокоен.

На 27 април протестиращи националисти нахлуха в парламента и нападнаха Заев и десетки други лица. Събраните документи, получени от OCCRP и партньори, показват, че поне един сръбски агент е присъствал по време на атаката. Освен руска подкрепа, партията на Груевски спечели наскоро и подкрепата на десни медии и конгресмени в САЩ, които публично заявиха, че опонентите му са подкрепени от милиардера филантроп Джордж Сорос - човек, опозорен от Русия и западната крайна десница. Русия разкритикува изборите през декември в Македония като помрачени от намесата на САЩ ЕС, обвинени от нея в подкрепа на Заев и на „Велика Албания".

В отделен документ се описва срещата на 7 април между високопоставения македонски дипломат Ненад Колев и руския посланик Олег Шчербак. На нея посланикът споделил, че целта на Русия е "да създаде ивица от военно неутрални държави" на Балканите, включваща Македония, Сърбия и федерацията Босна и Херцеговина. Освен това Шчербак изразил разочарованието си от факта, че македонските официални представители не са изразили публична подкрепа за Русия срещу "чуждестранна намеса". Той намекнал, че икономическите и дипломатическите връзки на двете страните могат да бъдат засегнати, ако македонските власти не започнат да подкрепят политиките на Кремъл. Трима служители на македонското външно министерство, които отказаха да бъдат назовани, потвърдиха за срещата, но не казаха нищо за съдържанието й. Премиерът Заев отказа коментар, но насочи OCCRP и партньорите към изразеното си през април мнение, в което предупреждаваше за засилено руско влияние: "Смятам, че ако не бъдат предприети допълнителни мерки спрямо слабия интерес на ЕС и САЩ към този регион, Руската федерация ще има повече пространство, за да наложи собствените си интереси", изтъкна тогава Зоран Заев. 

Досие БЛИЦ:

Organized Crime and Corruption Reporting Project - OCCRP нашумя преди година покрай изтичането на Panama Papers („Панамските документи”). Още тогава от „Уикилийкс” заявиха, че Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) и Фонд „Сорос” са финансирали разследване, проведено от Проекта за разследване на сигнали за организирана престъпност и корупция (Organized Crime and Corruption Reporting Project - OCCRP), Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и други организации, с цел изтичане на информация от фирмата „Мосак Фонсека”, за да се удари по Москва.