Операцията за денацификация и демилитаризация на Украйна се превърна в черта , която раздели историята на преди и след. И на 24 февруари се събудихме в нов свят, в който живеем от месец.

Нека си припомним с какво се сбогуваме.

Бомбардировките над Югославия станаха първият знак за преждевременността на изводите за „края на историята“, които толкова ревностно възпроизвеждаха западните политолози. Те се оказаха и последната операция на НАТО, в която Алиансът успя да постигне целите си, колкото и канибалски да са те.

След това дойде Афганистан, където Вашингтон щеше да смаже талибаните. Изминаха 20 години, САЩ избягаха позорно от там и талибаните отново взеха властта в свои ръце.

След това се проведе операцията за търсене на оръжия за масово унищожение в Ирак. Разбира се, те не го откриха, но положиха плодородна почва за формирането на “Ислямска държава”.

В началото на миналото десетилетие "Арабската пролет", която САЩ и Европа активно подкрепяха, доведе до кървави граждански войни в Либия и Сирия. В последната се показаха бойците на „Ислямска държава“.

Този свят сега е към своя край. И се строи нов. При който е невъзможно безнаказано да се обстрелва Цхинвали с ракети. В които е невъзможно, под прикритието на изграждане на демокрация, да се колят хора с ръцете на ислямисти.

В който не можете да изгаряте хора в Дома на профсъюзите в Одеса, не можете да пренебрегнете войната, водена от част от вашия народ в продължение на осем години. Последното, между другото, се отнася както за руснаци, така и за украинци.

И какво е възможно в него? Какъв ще бъде той? Какво ни очаква? Всички нас, независимо в коя държава живеем.

Днес бъдещето на новия свят е в ръцете на руските войници – те се борят за него. Кардиналните различия в действията на Русия и САЩ в подобни ситуации са очевидни дори и за най-запалените противници на Кремъл.

Нашите самолети не извършват килимени бомбардировки над градовете, както направиха американците в Югославия, Афганистан и Ирак. В същото време нашата армия има способността да унищожи всеки обект в Украйна – последните удари с „Кинжал“ показаха това много ясно. Но Русия действа различно и се стреми да сведе до минимум жертвите сред цивилните.

И поради това нашите войски са принудени да влизат в градовете и да се бият там, където снайперистът може да се скрие зад всеки прозорец. Затова всеки войник, дал живота си там, го е направил, наред с други неща, за да спаси живота на мирните украинци.

Ето защо операцията ще продължи точно толкова време, колкото е необходимо за изпълнение на задачите. Тук определено няма нужда да се бърза.

Когато приключи, дипломатите ще говорят. Те ще трябва да определят архитектурата за сигурност на новия свят, да разработят механизми, които ще бъдат по-съвършени от тези, които са действали преди. Някои от тях ще трябва да бъдат преосмислени, а други, например Договорът за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег на действие, ще трябва да бъдат възродени.

Изключително важна дискусия ще се развие около разширяването на СТАРТ-3. Отделен предмет на дискусия ще бъдат хиперзвуковите оръжия, в които Русия значително изпреварва останалите държави. Но сега аналозите на тези споразумения няма да бъдат двустранни документи за Москва и Вашингтон.

Те ще бъдат внимателно прочетени в Пекин, Делхи, Берлин, Париж, Техеран, Рияд – в столицата на всяка страна, която може да поеме отговорност за проектирането на бъдеще, в което няма да има място за грешките на еднополюсния свят. И сега, в Кремъл и в МВнР следят внимателно как се проявяват онези, които смятахме за съюзници и онези, които смятахме за васали във Вашингтон.

И ако в споменатите по-горе аспекти решаваща роля изигра решимостта на Русия, то при погребението на бившия икономически ред Западът вече се провали два пъти.

Съединените щати и техните съюзници счупиха ключовия принцип на капитализма – неприкосновеността на частната собственост. Да, сега това не вълнува обикновените руснаци, които, меко казано, се недоумяват, когато четат как страдат руските милиардери заради арестите на яхти и трудностите при заплащането на работата на чистачките.

Но това се следи отблизо в столиците, споменати в параграфа по-горе – значителна част от парите на най-богатите им жители също се намират в западни банки. И явно не им харесва начина, по който Вашингтон, Лондон и Брюксел действат сега.

Още преди седмица и половина американските медии писаха, че Саудитска Арабия и Китай обсъждат възможността за плащане на петролни договори в юан. А завчера Русия обяви, че сега европейските страни ще купуват газ за рубли. Дедоларизацията на световната икономика изглеждаше като неясна перспектива още през февруари, но днес тя вече придобива доста осезаеми очертания.

Особен интерес представлява бъдещето на западните ни съседи. Ще стане ли Европа наистина независима, или ще продължи сляпо да следва инструкциите на „града на хълма“?

Дали обикновените германци и французи осъзнават, че за тяхна сметка сега се води борбата за запазване на украинските национални батальони?

В крайна сметка САЩ откровено изтриха краката си на прокламираните идеали за недопустимост на колективната отговорност. Добре, за руснаците това вече не е новина, но сега и обикновените европейци плащат за санкциите – на тях инфлацията се е отразила не по-малко от нас.

В същото време е очевидно, че европейската част на НАТО в никакъв случай не е единодушна в подкрепата си за Украйна. Разбира се, има отделни горещи глави, но мнозина не са очаровани от перспективата да се изправят срещу Русия, която е готова не само да декларира своите интереси, но и да ги защити реално.

За съжаление Западът не разбра добре последствията от игнорирането на аргументите, които Владимир Путин изрече преди 15 години в Мюнхен.

Самата Русия също яочакват колосални промени: очевидно е, че решението на дългогодишните икономически проблеми вече не може да се отлага. Но какъв изход можем да намерим от тази ситуация?

Тепърва ще открием отговорите на тези и много други въпроси, но те определено ще станат част от човешката история. А каква ще бъде тя зависи от всеки един от нас. В крайна сметка новият свят е свързан с отговорността. За себе си, за близките си, за страната и за целия свят. Защото „няма човек, който би бил като остров“.

Давид Нармания