Решението на Съвета на руската федерации да поддържа използването на руска армия в Сирия е принудителна стъпка, която е необходима за съхранение на баланса на силите в Източното средиземноморие и съживяването на режима на Башар Асад. Така обаче Асад делегира на Владимир Путин бъдещето на алаитите, съобщава в свой анализ regnum.ru.
Не случайно шефът на администрацията на Кремъл Сергей Иванов поясни, че обръщението на президента Владимир Путин към парламента е продиктувано от молбата на сирийския лидер за военна помощ. <br /> <br /> &bdquo;Не става въпроса за постигането на някакви външнополитически цели, удовлетворяването на някакви амбиции, в каквито нас често ни обвиняват нашите западни партньори, а става въпрос изключително за националните интереси на Русия&rdquo;, коментира Иванов.<br /> <br /> Алтернативи не съществуват &ndash; националните ни интереси ни принуждават да блокираме нахлуването на &bdquo;Исламска държава&rdquo; и други терористични групировки към средиземноморския бряг на арабската република. <br /> <br /> Не става дума и за месиянство, а за това, че Москва винаги е била чувствителна към импулсите, които стават в Близкия Изток. <br /> <br /> В същото време Западът настъпва като на марш, изкарвайки от архива картите от времето на френския мандат в Сирия и Ливан (1923&minus;1946 гг.). А това означава, че съмнения се повдигат не само в границите на Сирия и Ливан, но и на Турция.<br /> <br /> До 14 юли 2015 година динамиката на сирийската криза се определяше от Вашингтон, Москва, Лондон, Париж и Тел Авив. След подписването на Виенския договор на преден план в газовата война излезе Техеран, който усили военната си активност на ливано-сирийската граница. Париж и Тел Авив приеха тази стъпка като знак, който приключи в края на септември със серия авиоудари по цели на сирийска територия. <br /> <br /> Бившият президент на Франция Валери Жискар д'Астен разсъждава в духа на колониалната война от XIX век, призовавайки да се изпратят в арабската република войски на ООН, които да са оглавявани от френски генерал, който да приеме и отговаря за безопасността в страната, а президентът Асад да се превърне в официален представител на правителството.<br /> <br /> Така в исторически план изплува фигурата на генерал Анри Гуро (Henri Gouraud), който през 1920 година побеждава хашимитския крал Фейсал в битка при Майсалун, завладявайки Дамаск. <br /> <br /> Гуро бил толкова безпощаден към покореното Арабско кралство Сирия, че през 1921 година създал в неговите граници държава Дамаск (&Eacute;tat de Damas), държава Алеппо (&Eacute;tat d'Alep), държава Алавити (известна и като Санджак Латакия), държава Джабал ал-Друз, държава Санджак Александрета (сегашен Искендерун, който се намира в южната турска провинция Хатай) и Велики Ливан (1920). <br /> <br /> В различни вариации тези обединения са просъществували до 1946 година, когато Париж създава в Сирия своя армия под давлението на арабския национализъм.<br /> <br /> От географска гледна точка французите днес действат в рамките на своите зони на влияние, оформени по време на конференцията с британците в Сан Ремо през 1920 година. <br /> <br /> Така се обясняват ударите на френските ВВС от 27 септември, когато бяха атакувани структури в североизточния град Дейр-з-Зор, в който се добива нефт. Франция има военен гарнизон в града от 1921 година, който става част от военната армия на Сирия през 1946 година. <br /> <br /> Френската колониална империя, която съществува до 1962 година, когато избухва въстанието в Алжир, не само е съхранена в ума на политическия елит, но и демонстрира воля за съживяване.<br /> <br /> Парадоксът се състои в това, че алавитът Асад сега търси военна помощ не от Париж, а от Москва. Съветският съюз се разпадна през 1991 година, но населението на страните от Близкия Изток са запомнили неговото присъствие в региона като добро. <br /> <br /> В този смисъл авиоударите на ВВС на Русия по позиции на &bdquo;Ислямска държава&rdquo;, които минават под мотото на обозначен руски мандат в Сирия, който е формиран не в резултат на тайна дипломация, са един вид жест на добра воля между Дамаск и Москва. <br /> <br /> Така може да се каже, че президентът Путин е получил мандат над историческата държава на Алавитите, което, разбира се, предизвиква възмущение в горделива Франция. <br /> <br /> При това всичко става съобразно закона. Москва се базира на двустранни отношения с Дамаск и Договорът за дружба и взаимопомощи. <br /> <br /> В същото време Франсоа Оланд не скрива негодуванието си и на свой ред обвинява Асад в масово убийство. И това не е просто риторика. <br /> <br /> Латакия е обвита в мистика. По данни на френския експерт Фабрис Баланш през 2010 година населението в този край се състои от 400 хил. човека. От тях 50% са алавити, 40% - сунити, и 10% - християни, в по-голямата си част образовани християни. <br /> <br /> Разбира се, демографският състав на Латакия се е променял през годините не веднъж<br /> <br /> Според Баланш до 1920 година и началото на френския мандат в града е нямало алавитски обитатели, ако се изключат прислугите. Две десетилетия по-късно &ndash; около 1945, алавитите са били не повече от 10% от населението и са живеели в бедния район Ар-Рамел аш-Шемали. <br /> <br /> Следва драматично демографско изменение, което е породено от политиката на &bdquo;алавитизациа&rdquo;, която води президентът Хафез Асад. В резултат на това в началото на 1980-а алавитите станали болшинство. <br /> <br /> Усилията на Русия в Близкия Изток са факт, който е признат от САЩ и Великобритания. Премиерът Дейвид Камерън, който по-рано заемаше безкомпромисна позиция за участието на Башар Асад във властта, сега вече допуска участието на сирийския лидер в &bdquo;преходно правителство&rdquo;. Той обаче продължава със заплахите Асад да бъде изправен пред международния трибунал, като в този сценарии Камерън е подкрепян и от френския президент Франсоа Оланд. <br /> <br /> &bdquo;Проблемът се състои в това, че Русия и Иран не представят бъдещето на Сирия без Асад&raquo;, цитира Камерън вестник Guardian.<br /> <br /> В момента Израел пък се намира в странна ситуация, след като Владимир Путин обяви ясно: &bdquo;Ние уважаваме интересите на Израел, свързани с гражданската война в Сирия. Също така обаче и сме обезпокоени от нападението на израелски част в Сирия&rdquo;. <br /> <br /> В превод от езика на дипломатите това означава предупреждение. Министърът на отбраната Моше Яалон отговори: &bdquo;Израел не смята да координира с Русия своите действия в Сирия&rdquo;.<br /> <br /> Според него границата на еврейската държава и арабската република са изключителен прерогатив на Тел Авив.<br /> <br /> Кремъл не оспорва тази позиция, която е продиктувана от израелското виждане за бъдещите граници на Близкия Изток, включвайки Джабал ал-Друз. Проблемът се състои в друго. Готов ли е Израел без чужда помощ да преживее политическото земетресение в мюсюлманския свят?<br /> <br /> <strong>Превод и редакция: БЛИЦ</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ЕКСКЛУЗИВНИ ПОДРОБНОСТИ И ГОРЕЩИ НОВИНИ ЗА ОФАНЗИВАТА В СИРИЯ</strong></span><br /> <br />