На 13 юни т.г. стават шест месеца от избора на правителството на Четворната коалиция. То дойде на власт с обещания за големи промени в начина на управление, за съдебна реформа, която ще пребори мафията и корупцията в България, пише Труд.

Но какво се случи оттогава. Ежедневно развяваната като знаме „съдебна реформа“ се оказа недомислено и нескопосано изчегъртване на специализираните съд и прокуратура, от което тепърва правосъдието ще линее и боледува заради провалени разследвания, прекратени по давност дела, леки присъди за тежки престъпления заради разтегнати във времето съдебни процеси и неразумно дълъг срок на приключването им според утвърдените в Европа стандарти.

Очернянето на специализираните структури вървеше успоредно със сатанизирането на личността на главния прокурор. В началото то хвана дикиш, но вече и критиците на Гешев усещат, че каруцата на промяната не върви и всеки момент ще се счупи.

Четири месеца разни политици и министри се надпреварваха да дават интервюта за това, че се събирали и събират какви ли не сигнали като основание за отстраняване на главния прокурор.

Когато най-накрая правосъдният министър Надежда Йорданова внесе искане за предсрочно прекратяване на мандата му, се оказа, че то съдържа едва 9 случая, свързани с няколко изявления, с част от журналистически публикации, които не са водени от Гешев, с действия и бездействия на негови колеги (и дори негови близки), с изпращането още през 2019 г. на Вазовия роман „Под игото“ и сборник разкази на Йовков на Българския хелзинкски комитет (БХК). И за да се замаже резила, освен към Гешев, артилерията на управляващите и техните спонсори се насочи към ВСС, към прокурорите и съдиите вкупом, към бюджета им и т.н.

Главният прокурор Иван Гешев бе посетен в кабинета си от председателя на БХК Красимир Кънев, докато министър Надежда Йорданова иска оставката на обвинител №1, защото е пратил българска литература на правозащитната организация.

Но чорапът на пропагандата, гарнирана по милиционерски почин с полуистини, вече се разплита. В края на миналата седмица не кой да е, а точно председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев се срещна с Иван Гешев по инициатива на самата неправителствена организация.

Явно Кънев не се притеснява да говори с главния прокурор и няма проблем с него, след като отива на крака в кабинета му и се снима с него.

А и откога е престъпление или нарушение някой да изпрати произведения на двама български класици, пък било то и на неправителствена организация. От векове книгите се смятат за ценен дар, а политиците, особено тези, завършили Харвард, би трябвало да знаят, че ще се изразяват по-добре и по-ясно, ако ги четат и препрочитат.

И ако искането на правосъдния министър Надежда Йорданова главният прокурор да бъде отстранен заради порива му да прати на някой две произведения за четене звучи комично, то друга серия от атаките срещу Гешев, свързана с бюджета на съдебната власт, ще се окаже явно преднамерена и в нарушение на закона.

Спорът за орязването на бюджета на прокуратурата с 20 млн. лева, странно мотивиран през пролетта от управляващите с необходимостта  от  „спешно реформиране и преструктуриране… “, миналата седмица получи развитие, което мина почти незабелязано, вероятно защото то не очерня Гешев, а напротив – в негова полза е.

Върховният касационен съд, в който безспорно работят едни от най-опитните и доказани юристи, подкрепи искането на главния прокурор до Конституционния съд (КС) срещу намаления бюджет на прокуратурата и съдебната власт и изрази становище, че този текст от Закона за държавния бюджет за 2022 г. трябва да се отмени.

От становището на Пленума на ВКС става ясно, че в конкретния случай Народното събрание създава предпоставки за сериозно затрудняване и на практика блокиране работата на „конституционно установен орган на съдебната власт“ поради недостатъчно финансиране и последицата от това е - накърняване независимостта на правосъдието.

Пленумът на ВКС напомня и за решение на КС от 12 юни 2001 г., в което се казва, че всяка "корекция трябва да е достатъчно мотивирана по начин, че да изключва постигане от страна на законодателната власт на цели, различни от конституционно установените".

А целите явно са смачкване и обезличаване на прокуратурата, а защо не и овладяването й. Вместо да се захванат със законите и овладяването на кризата в държавата, през първите шест месеца от мандата си управляващите съсредоточиха силите си в медийни изяви, гарнирани с гафове, в които под път и над път подхвърляха характеристики за личността на Иван Гешев.

Резултатът от това вече е видим и се изразява в пълен законотворчески провал и псевдореформа. Последното доказателство за това е медийно огласеният проект на Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Т.нар. БГ „Магнитски“ шокира дори голяма част от депутатите от партиите, подкрепящи Четворната коалиция. 

Подобни са идеите и за реформиране на Антикорупционната комисия. Част от предложенията в двата работни проекта погазват Конституцията и създават впечатление, че авторите им не държат сметка нито за миналото, нито за настоящето, писани са на коляно, без необходимата задълбоченост и експертни познания.

Една от идеите - ако прокурорът се оттегли от участие в производството, разследващ инспектор към Комисията за противодействие на корупцията да може да продължи обвинението с разрешението на съда, направо скандализира правната общност. Защото и студентите знаят, че това противоречи и на Конституцията, и на принципите за разделение на властите, и на европейските договори, по които България е страна.

Същото важи и за предложението да има „разследващ инспектор“ с широки правомощия, които на практика изземват основни функции на прокурора. Ако се даде право на инспекторите да се „запознават с делото, да представят доказателства и да правят доказателствени искания и възражения в хода на съдебното производство“, тогава каква ще е ролята на прокурорите“?!

Така че реформа - била тя под формата на БГ "Магнитски" или нов антикорупционен закон, която да пребори корупцията, няма да има, а за всички несполуки на законотворците и борбата с престъпността, ще се намери удобен виновник, най-вероятно – Гешев, екипът му и някой, който реши да критикува властта. 

Проблемът на управляващите обаче се задълбочава още повече, защото те дори са неспособни да прокарат кадровото обезпечаване на независими държавни органи, с което поставят под риск тяхното функциониране и дори могат да предизвикат конституционна криза.

Какво пречи да бъдат избрани двама нови членове на Конституционния съд от квотата на парламента, кандидати за следващия ВСС, пак от квотата на парламента или Инспекторат към ВСС, никой не казва. Може би „достойните“ не достигат или партиите не могат да се разберат кой е по-по-най... Нищо чудно скоро и такива пазарлъци да лъснат. 

Гафовете на управляващите растат лавинообразно и са на път да засенчат грешките и на предните, и на по-предни управляващи. На този фон лековато и далеч от реалните проблеми на хората звучат коментарите, че главният прокурор Иван Гешев нямал подкрепа на европейско ниво. Или пък, че Лаура Кьовеши имала „особено мнение“ за него.

Кьовеши и Гешев си говориха лице в лице на 01 юни в Люксембург по време на конференция по повод първата година от работата на Европейската прокуратура. Тези, които са пропуснали тази малка подробност покрай грижите за заплатите, пенсиите, приемането на децата в детските градини и изпитите на децата в училище, може да видят снимка в интернет.

И тук няма значение какво е мнението на Кьовеши за Гешев или на Гешев за Кьовеши, а какво се прави и предстои да се направи в интерес на общите интереси на ЕС и всяка от държавите членки за по-добър живот на хората.