В края на миналия месец Москва спря износа на газ за две „неприятелски страни“, които отказаха да бъдат принуждавани да плащат с рубли: България и Полша. Балканите сега търсят алтернативни доставчици. Първо място в списъка заема Азербайджан. Но може ли кавказката нация да постигне това и кога?

България казва, че не очаква недостиг. Преди Русия да нахлуе в Украйна и да предизвика объркване и паника на енергийните пазари в Европа, София бе подписала сделка за внос на 1 милиард кубически метра годишно азербайджански газ през Южния газов коридор (ЮГК), мрежа от тръбопроводи, пресичащи Турция, а също и през Гърция през съществуващ газопровод, както и втора нова връзка, която трябва да бъде завършена до края на тази година, пише БГНЕС.

Сърбия също очаква азербайджанският газ да помогне да замени руския внос, но ще трябва да почака. Тези доставки ще пристигат през България чрез връзка, финансирана от ЕС, договорена през 2018 г.; строителството най-накрая започна по-рано тази година и е предвидено да бъде завършено до октомври 2023 г.

Търсенето на газ и в двете страни е сравнително ниско: между 3-3,5 млрд. куб. метри годишно в България и около 2,7 млрд. куб. метри годишно в Сърбия. Но понастоящем Азербайджан може да доставя максимум 10 милиарда кубически метра годишно на Балканите чрез ЮГК, който вече работи на пълен капацитет.

По-голямата част от обема на ЮГК, който продължава през Гърция до Албания и през Адриатическо море, е предназначен за Италия и Централна Европа, които също ще търсят нови източници на доставки, ако Москва приведе заплахите си в действие и затвори крановете.

Южен газов коридор

Част от това нарастващо търсене може да бъде задоволено чрез доставки с кораби на втечнен природен газ, но очевидно не всеки ще може да получи целия обем, от който се нуждае.

Обмисля се един краткосрочен вариант за увеличаване на износа на Азербайджан, макар че потенциалното увеличение е малко: акционерът на Южния газов коридор каза пред Eurasianet, че се провеждат проучвания за това как да се „оптимизира“ тръбопроводната система на ЮГК, за да се добави капацитет от 1 милиард кубически метър годишно.

За да започне Азербайджан да отговаря на внезапното търсене, ще е необходимо различните консорциуми, които притежават каспийските находища в Азербайджан, както и трите тръбопровода, които заедно съставляват ЮГК, да инвестират милиардите, нужни както за увеличаване на производството, така и за увеличаване на капацитета на тръбопровода.

Според държавната петролна и газова компания на Азербайджан SOCAR – акционер във всички производствени полета на Азербайджан и ЮГК– тази година се очаква решение за удвояване на експортния капацитет на най-западния участък на ЮГК до 20 милиарда кубически метра годишно.

Не е ясно откъде ще дойде допълнителното количество газ.

Акционерът отдавна предупреждава, че разширеното производство в нейното находище Шах Дениз, което в момента произвежда целия азербайджански газ за износ, няма да запълни новия капацитет на Южния газов коридор.

По-значими според него са неизползваните запаси около петролното Азери-Чираг-Гюнешли (АЧГ), в което акционерът оперира и което произвежда по-голямата част от износа на петрол от Азербайджан. Съгласно съществуващото споразумение с Баку за добив, всяко количество газ от находището или се изпомпва обратно, за да се увеличи добива на петрол, или се предава безплатно на SOCAR, за да снабдява азербайджанските потребители.

Разработването на газовия потенциал на Азери-Чираг-Гюнешли ще изисква значителни инвестиции от страна на консорциума, който е собственик на находището, което от своя страна ще наложи промяна на споразумението за производство.

Дори при най-добрия сценарий ще са необходими няколко години, за да започне производството – и по този начин ползата ще бъде малка при настоящата, вдъхновена от Русия газова криза.

По-евтин вариант

Има още един вариант, който анализаторите на индустрията наблюдават, който не изисква никаква нова инфраструктура.

Миналият декември, Азербайджан сключи споразумение за размяна на газ с Туркменистан. Съгласно този план, средноазиатската държава започна да изпраща до 2 милиарда кубически метра газ на година в североизточен Иран. Иран изпраща еквивалентно количество от своя северозапад към Азербайджан, което позволява на Баку да посрещне собственото си нарастващо вътрешно търсене.

Тази сделка за обмяна може да бъде разширена до 6 милиарда кубически метра годишно и допълнителният газ да бъде пренасян към Турция и оттам към Европа, каза Джон Робъртс, енергиен анализатор в Атлантическия съвет.

„Съществуващата газопреносна мрежа на Турция разполага с около 4-5 милиарда кубически метри годишно свободен капацитет, който може да се използва за транзит на допълнителни обеми газ към Европа“, обясни Робъртс.

Макар и да не е голям обем, това би могло да отговори на търсенето в някои балкански държави. Най-важното е, че технически е просто и потенциално бързо.

В допълнение към излишния капацитет, турската газова мрежа може да се похвали и с два отделни тръбопровода за износ – един към България и линия с по-голям капацитет към Гърция. За разлика от линиите на Южен газов коридор, които работят с пълен капацитет и ще трябва да бъдат разширени, тези две имат свободно пространство.

Линията към България може да се използва само през лятото, когато турското търсене на газ е ниско, обясни Ариф Актюрк, бивш ръководител на закупуването на газ в BOTAŞ, турския държавен оператор на тръбопроводи. Но линията за Гърция „има много свободен капацитет и може да се използва целогодишно“, каза Актюрк, добавяйки, че след това газът може да тече от Гърция към Балканите.