Има сериозно предизвикателство пред целия МС. Министърът на финансите обяви категорично 3% дефицит, но за това всяко министерство трябва да изпълни определени ангажименти, които ще бъдат разписани до края на годината, тъй като една от мерките е намаляване на издръжката на министерствата с милиард и половина. Това заяви икономистката Лидия Шулева пред bTV.

„Има сериозен резерв. Знаем, към края на годината започва ударно харчене на пари. Това, че отсега се фиксират лимити, е добър сигнал. Надявам се това да дисциплинира министерствата“, допълни тя.

„Финансовият министър обяви около 3 млрд. лв. допълнителни разходи, половината са от ПВУ, които се очакват. Останалите пари трябва да бъдат събрани от данъци и акцизи. Това е и причината да не бъдат орязвани редица други пера от бюджета, за които икономисти дадоха доста предложения да се намалят“, коментира още Шулева.

Тя коментира критиките на някои от партиите:

„БСП говорят по инерция за затягане на колани. Нищо подобно не се вижда в този бюджет. Винаги може да се желае много повече, но трябва все пак да кажем, че дори запазването на предвидените увеличения е добър знак за бюджета.“

По повод невдигането на данъците, тя заяви: „Има сериозно увличане от парламентаристите, когато неколкократно увличаха срока на т.нар. временни намаления на данъци заради пандемията, след това заради войната, после и заради инфлацията. Така във времето тези уж временни мерки стават постоянни и има съпротива от засегнатите структури да се върнат обратно.“

„Спомняте си, по времето на пандемията имаше мярка 60/40. На никого не му се искаше да я премахва, но няма как такива мерки, водещи до сериозно намаление на бюджетни приходи, а едновременно да искаме да правим социални плащания, да вървят заедно“, подчерта още тя.

Тя коментира, че хората не усещат намаление на цените, въпреки забавянето на инфлацията:

„Това е нормално донякъде. Всички производители, които миналата година, благодарение на високите цени на газа, електричеството и суровините трябваше да вдигат цените. На фона на 500-600% повишение на ток и газ обаче, тези цени не компенсираха загубите за производителите.

Във времето има отстъп, който налага постепенно да се намаляват цените до нивата отпреди кризата, но няма да е толкова бързо, колкото увеличението.“

„Нека погледнем всички страни в еврозоната. За всички тези страни искаме да достигнем техните заплати и доходи. Ако еврото беше толкова страшно, тези страни нямаше да са толкова добре развити. Стандартът на живот, който има еврозоната, е най-важното нещо, което трябва да убеди хората, че се присъединяваш към група държави с висок стандарт“, категорична е тя.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук