Светът е голям и коронавирус дебне отвсякъде. По-точно - новини, свързани с коронавирус. В една от тях главни герои са български граждани в чужбина (за съжаление, в негативен контекст).

Става дума за онези няколкостотин цигани в град Мондрагоне, Италия, които предизвикаха напрежение и изправиха "на нокти" както местните власти, така и местното население.

Около 700 български цигани се намират на сезонна селскостопанска работа в италианския град Мондрагоне. Няколко десетки от тях се оказват с положителен резултат за коронавирус, вследствие на което властите изискват от нашенската общност да си остане по домовете и да спазва санитарни мерки - нещо, което не е толкова лесно постижимо, както знаем от тукашния опит с циганските махали.

И драмата започва - циганите отказват да си правят тестове, някои от тях се опитват да пробият блокадата, италианските им съседи настояват мигрантите да бъдат преместени, започват протести от двете страни, италианци вандализират автомобили с българска регистрация, цигани мятат столове от балконите... С две думи, "развод по италиански".

Какво научаваме междувременно (от българи, постоянно живеещи в областта)? Италианските медии наричат българските цигани "българи", докато в случаите, в които става дума за румънски цигани, те са определяни като "румънци от цигански произход".

Интересно защо се налагат тези двойни стандарти, при положение, че циганите (румънски и български) имат повече общо по между си, отколкото с мнозинствения етнос в родината си, що се отнася до манталитет и поведенчески модели.

Стана ясно, че случаят в Мондрагоне може да създаде антибългарски настроения сред италианското общество. Видя се също, че италианската държава в известна степен се озори в усилията си да наложи правовия ред.

Че цигани не изгарят от желание да спазват противоепидемични ограничения - не е новост. Не е прецедент също, че български граждани от цигански произход се оказват в основата на скандал в държава-членка на ЕС. Някак си свикнахме на подобни новини, просто епидемията от COVID-19 прави нещата да изглеждат по-чувствителни. Важно е обаче да се отбележи, че проблемът (и в Мондрагоне, и преди това) е двустранен.

Да, български цигани се възползват от правото си на свободно придвижване в рамките на ЕС и разпространяват "културните си особености" из цяла Европа. Отгоре на всичко, докато в България те се възприемат като цигани/роми и държат техните "културни особености" да бъдат зачитани, в чужбина се представят за българи (а както разбираме, и местните общества не си дават много зор да правят разлика). Изобщо, тези български граждани през последните години успяха да създадат такъв имидж на България, от който трудно ще се отървем.

Но има и друго. Съответните европейски общества далеч не са толкова изрядни и принципни в отношението си към същите тези цигани. В държави, в които ни се дават за пример по отношение на демокрация и човешки права, граждани на ЕС работят при ужасяващи условия (често без договори) и живеят в ужасяващи битови условия. Нека да се насочим на север от Мондрагоне, към германския град Гютерсло, където тези дни също бе открито огнище на COVID-19 и пак в случая бяха замесени български граждани (както и на други държави от централна и източна Европа).

Там стана ясно, че заразата тръгва от местна фабрика, в която тотално не са спазвани необходимите санитарни мерки. И също имаше напрежение заради коронавируса.

Същите тези западни държави години наред ни размахваха пръст и ни поучаваха как да интегрираме нашите цигани. Но когато проблемите идват в техния двор, се вижда, че не се справят по-добре от нас.

Цигански проблем съществува, и то от десетилетия. Този проблем има своите измерения, за които е говорено и писано много. Пълноправното членство на България (както и на други държави с цигански малцинства) в ЕС прави този проблем общоевропейски. Което предполага и общи решения.

Когато по време на карантината няколко гета "пламнаха" от коронавирус, българските власти наложиха блокада. Тогава дежурните граждански активисти писнаха в хор за нарушени човешки права и прочие. И няколко дни по-късно блокадата бе вдигната (за което, вероятно, изиграха роля и някои политически зависимости, свързани с традиционната покупко-продажба на гласове в гетата).

А когато стана напечено в Мондрагоне, какво направиха италианските власти? В крайна сметка, същото като българските...

Крайно лицемерно е западните държави да наричат циганския проблем "български", когато той вече е и техен. След като български (или някакви други) цигани са се установили в техните държави, да си ги интегрират. Дано да се справят по-добре от нас, пожелавам им успех. И междувременно, ако обичат, да не слагат и нас, българите, в кюпа.

Димитър Петров, news.bg