България е пред трета поредна парламентарна криза за малко повече от година, след като кабинетът на Кирил Петков се разклати. Предизвика я Слави Трифонов с оттеглянето на „Има такъв народ” от управляващата коалиция. Причината - съмнения за задкулисни действия на премиера Петков по темата "Северна Македония" и непреодолими различия по отношение на приоритетите в планираната актуализация на бюджета, пише "Марица".

Лошото за основните играчи на политическата сцена е, че по какъвто и сценарий да се развие политическата криза, македонският въпрос ще остане като трън в петата на всички. Рано или късно България ще трябва да вдигне ветото за старта на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС под натиска на партньорите. Въпросът е как дипломацията ни и управляващите, които и да са те, ще защитят българския интерес в този процес.

А като застраховка политиците могат да организират заедно с едни бъдещи избори и референдум по въпроса за ветото, с което да прехвърлят отговорността за окончателното решение върху суверена, както би се изразил Слави Трифонов.

Вече се очертават и най-реалистичните сценарии за управлението на България в следващите месеци.

1. Управление на малцинството с премиер Кирил Петков

От „Продължаваме промяната” вече обявиха, че ще опитат да го реализират с помощта на БСП и „Демократична България” и плаващо мнозинство, осигурено от „честни и достойни депутати”, които Кирил Петков е сигурен, че има във всяка парламентарна група.

За реализирането на подобен сценарий има няколко варианта: групата на ИТН в парламента се разцепва, като минимум 12 депутати остават верни на политиката на досегашната коалиция. Под натиск отвън (Американския департамент, ЕНП или Брюксел) ГЕРБ осигурява необходимите депутати за плаващото мнозинство. Правителството търси подкрепа от различни парламентаристи за всеки отделен законодателен акт.

От ГЕРБ обаче показаха, че не биха дали подкрепа на кабинет с премиер Кирил Петков, от ДПС също настояха, че подобно действие е невъзможно, а във „Възраждане” направо говорят за извънредни избори, което означава, че изобщо не смятат да водят разговори за правителство в рамките на този парламент. Така единствената опция за правителство на малцинството остава отцепването на депутати от ИТН или вземането им назаем, ако Слави Трифонов преосмисли позицията си.

Тук е важно да се отбележи, че правителството може да работи и без ясна парламентарна подкрепа, докато някой не поиска вот на недоверие.

2. Ново коалиционно правителство, излъчено в рамките на 47-ото НС, с нов харвардски премиер

За този вариант любителите на политическия инженеринг вече си имат и фаворит за министър-председател. Това е Евгени Ангелов, минал през Харвард далеч преди Кирил Петков. Ангелов бе зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма в кабинета "Борисов 2" и е близо до профила на новата вълна български политици. Ангелов е роден през 1975 г. в София, завършил е MBA към Harvard Business School, както и бакалавърска степен по информационни технологии към Guildhall university, Великобритания. Работил е с много от технократите в ГЕРБ и бившия Реформаторски блок, от който на практика се роди „Демократична България”.

От „Продължаваме промяната”, ДБ и БСП биха били склонни да подкрепят подобен кандидат за премиер, но за да преглътнат и ГЕРБ в бъдещата коалиция, Бойко Борисов ще трябва да се оттегли като лидер на ГЕРБ (макар само на думи като Нинова през зимата). А това, както е известно, ще се случи много трудно и прави вариант 2 също толкова труден за реализиране, както и първия. Освен това при вот на недоверие към правителството на Кирил Петков президентът Радев ще трябва отново да завърти рулетката с мандатите и не е ясно кой точно ще издигне кандидатурата на Евгени Ангелов.

3. Избори наесен 

За момента това изглежда най-реалистичният сценари​й, а според източници, близки до „Дондуков” 2, в администрацията на Румен Радев вече се подготвят за него. Час след изявлението на Слави Трифонов за разтурването на управляващата коалиция завчера от президентството е бил забелязан да излиза бившият служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев. Пловдивчанинът е спряган за фаворит за премиерския пост, ако се стигне до нов служебен кабинет.

Преди време на пловдивския адвокат бе предложен постът на зам.-министър на вътрешните работи в кабинета „Петков”, но по-късно се разбра, че Демерджиев е отказал, защото по-рано му е било обещано да стане шеф на КОНПИ. Другият силен кандидат за служебен премиер е близкият до президента Радев ген. Димитър Стоянов.

Проблемът с новите избори е, че и след тях трудно ще се сформира мнозинство за работеща коалиция заради силната фрагментация на политическата сцена и липсата на реален кандидат за нов спасител на нацията.  

А това поражда опасността от най-лошия вариант - дълга парламентарна криза, в която не може да се излъчи правителство, което означава огромни рискове за страната в ситуация на галопираща инфлация, тотално обедняване и продължаваща война на черноморската ни граница.