От офиса на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана са заявили, че екипажът на "Маласпина касъл" е бил недисциплиниран, не се е регистрирал навреме в обявената специално за целта страница в интернет и не е влязъл в конвойната система, като така сам се е поставил под риск. Това каза в коментар пред Нова тв журналистът от "Бизнес уик" Иво Иванов.
Управителят на "Б Нави България" ЕООД Цветан Гъдев, който е наел българските моряци по този договор, не е съгласен с оценката на евроекспертите. По телефона той каза, че никой не знае на 100% какво се е случило и не може да се твърди, че екипажът има вина. Мениджърът е обезпокоен повече от факта, че все още няма информация да е поискан откуп. Последно в 20 часа снощи той е проверил за това и не е имало промяна в ситуацията.
Според Иво Иванов военните кораби в района на Аденския залив, около 40 на брой, не си вършат работата. Те са тежки, модерно оборудвани плавателни съдове, спрямо които лодките на пиратите са несъразмерен противник. Сомалийците са добре въоръжени и биха могли да нанесат сериозни щети, а не си струва да се загуби скъп кораб в преследване на рибарска лодка.
Трябва да се ударят наземните бази на похитителите и да се проследят парите, които те получават от пиратството, смята журналистът. Според него ще има война в региона и така ще се разрешат проблемите по морските пътища. Само за три дни миналата седмица са прихванати 15 кораба, посочи Иванов. Международната общност е загрижена и решена да прекрати нападенията. Не трябва да се забравя, че 60% от петролните доставки за света минават през Аденския залив.
Практиката от предишни отвличания на кораби показва, че сомалийците правят големи отстъпки в преговорите, целта им не е да наранят моряците, а да вземат парите, отбеляза Деян Дянков от "Телеграф". Той цитира наш капитан, минал през подобно премеждие, според чието описание пиратските набези са в стила, познат от романите: 80 лодки заобикалят кораба, хвърлят куки и въжени стълби, взимат го на абордаж и го превземат. Под прицела не калашниците това е лесно осъществимо.
От Blog.bg
Съвременните джентълмени на късмета от Африканския рог
Автор: indreal
Въпрос на време е водещи световни спедиторски фирми да се обърнат за помощ към частни агенции, които да се заемат с охраната на търговските кораби, преминаващите през Аденския залив и тази част на Индийския океан. Очевидно е, че и охранителния бизнес веднага е надушил пазарната ниша, щом вече съществува агенция, която е не просто охранителна, а тясно специализирана - Anti Piracy Maritime Security Services (Non-Lethal) APMSS. Дург е въпросът доколко това е помогнало на танкер-химивоза "Биская", заловен от сомалийски пирати на 28 ноември. В този случай новото и стряскащото е, че на танкера е имало охрана от споменатата частна агенция. При нападението тримата охранители, двама от които англичани, скочили зад бордa. Обяснение за този развой трябва да се търси в тази част от името на агенцията, която е в скоби - Non-Lethal. А това означава, че ако ще и 100 охранителя да са били, фактът, че са без оръжие в общи линии обезсмисля възлаганите им надежди, да не кажа направо и присъствието им.
И след като частният интерес за сега не успява да се справи с проблема, на помощ идва Европейският съюз, който официално одобри военноморска операция срещу сомалийските пирати. Във военноморската мисия наречена Операция Аталанта, ще участват бойни кораби от Белгия, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Испания и Швеция, под общото командване на Великобритания. Проблемите пред „Аталанта" са свързани не само с „огромната площ", която, по думите на върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Хавиер Солана, трябва да се обхване, но и с правните правила, при които да бъдат задържани и съдени заловените пирати
Тези проблеми изглежда са сега са пренебрегнати единствено от индийския флот. На 13 декември 2008 г. INS Mysore, разрушител клас Delhi от ВМС на Индия, заменил фрегатата INS Tabar в Аденския залив, се притича на помощ на нападнатия от пирати MV Gibe, плаващ под етиопски флаг. Капитанът на бедстващия кораб съобщава, че пиратите са в два плавателни съда и стрелят по кораба му. Когато забелязват индийския кораб, пиратите, се опитват да избягат, но командоси успяват да се качат на борда на по-големия съд. Името на 10 метровото зелено дау е Salahaddin, а номерът му - 758(2). Вторият плавателен съд се оказва скиф, теглен на буксир от дауто. От пленените 23-ма души на борда 12 са сомалийци, а 11 са граждани на Йемен. Заловено е автоматично оръжие и гранатомети, както и муниции за тях, един GPS приемник и 3 извънбордни двигателя.
Сравнявайки действията и реакциите на различните държави, поддържащи бойни кораби в района, до момента май единствено индийците са тези, които осъществяват по-твърди и решителни действията. Вярно, французи, а после и британци, също имаха преки акции срещу пиратите, но Индия изглежда най-решителна в последователността си. И макар, че тези демонстрации са далеч от бреговете й, това спокойно може да се разглежда като показно за пред съседите. И по-специално един от тях. В което, разбира се, няма нищо лошо, стига ефектът - пряк или косвен - да е измитането на пиратската сган.
Но ако оставим на страна политиките на големите държави, остават едни много важни въпроси: къде отиват парите от откупите? И защо никой не се захване да им проследи пътя - банки, влогове, собственици на влогове и от там, кой стои зад пиратите? До скоро явно нямаше интерес да се разгадае схемата, защото това означав да секнат доста милиони, които явно веднага се влагат в друг "бизнес". Всъщност защо ли слагам думата бизенс в кавички? Мафията в САЩ още в началото на 20 век го е измислила - мръсните пари се влагат в легален бизнес и вече всичко е наред. Новото начинание е чисто и със също толкова чиста съвест може да се нарече бизнес. След края на Втората световна война опитът на лидерите е взаимстван масово по всички континенти. Преди години френски журналист беше успял да проникне в редиците на банда филипински пирати. Беше снимал дори босовете им, при които в крайна сметка отиваха парите. Явно се чувстваха толкова сигурни, че дори позираха пред обектива му без грам притеснение. Извън пиратството всички имаха строителни фирми и търговски компании, опериращи на международния пазар.
Напълно е възможно и в сегашната ситуация със сомалийските пиратски нападения и отвличанията за откупи да има някаква много по-сериозна схема, която освен бизнес да включва и политически интереси. При това тя най-вероятно е навън, защото самата Сомалия практически няма работеща икономика, камо ли пък каква да е форма на банкова система. Неслучайно и откупите винаги са в брой - друго там не върви. Интересни неща биха излязли наяве, ако някой сериозен журналист се захване с историята.
/БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
