В този парламент нямаше сериозни разговори за правителство. От самото начало казвах, че точките на някакво възможно съгласие бяха свързани със законодателството, не с изпълнителната власт. Това каза в интервю за БГНЕС социологът доц. Антоний Гълъбов, който коментира политическата обстановка у нас.

Не се появи документ, които да показва какво е необходимо да се направи сега, след три, пет, шест седмици. Нямаше опит за създаване на някаква краткосрочна управленска програма за правителство. Никой нямаше намерение да прави правителство, това е загубено време, което ще ни струва скъпо.

Социологът е категоричен, че предсрочните избори са неизбежни и твърди, че прякото обвързване с президентската кампания е очевидно.

„Големият въпрос, на който трябва да отговорят партиите в предизборната си кампания е защо откриха път и създадоха толкова благоприятна среда за провеждането на кампанията на г-н Радев.

Големият въпрос е и защо възникна пропрезидентско мнозинство, но няма такова, което да носи отговорност за управлението на страната“, попита той и подчерта, че съгласие между партиите в сегашния парламент има само по отношение на актуализацията на бюджета, както е имало и в 44-я парламент, но там мнозинството се е обединило около промените в Изборния кодекс.

„В момента имаме съгласие с това, че усилията на Радев трябва да бъде подкрепени. Точно затова нямаме кандидатури срещу него, а ние сме на 80 дни от изборите за президент. В момента тези политически формации се занимават с предизборната кампания на Радев, а не с управлението на държавата“, коментира доц. Гълъбов.

Според него предстоящите избори най-вероятно ще са 2 в 1, което неминуемо ще доведе до отлив на избиратели заради по-сложното им провеждане, което може да доведе и до ново дъно в избирателна активност, под 40%. Така само определени групи от българското общество ще излъчи представители в парламента, което ще влоши качеството на демокрацията в България и ще се отрази върху легитимността на следващия парламент.

„При по-сложния вариант моите очаквания са за ниска избирателна активност, което ще увеличи тежестта на политическите формации с последователни избиратели.

За разлика от голяма част от колегите ми, аз очаквам или леко увеличение на резултата на „Има такъв народ“ или запазване на досегашния, но при по-ниска избирателна активност, ще им даде повече депутати“, анализира той и продължи с това, че не е ясно дали „Изправи се.БГ! Ние идваме“ ще успее да влезе в 47-я парламент.

Според него протестната партия „Възраждане“ убедително може да се доближи до влизането в Народното събрание, тъй като през последните години бележи ръст в подкрепата си. Въпреки всичко обаче, социологът не очаква в следващото НС да има по-добри предпоставки за постигане на политическо съгласие.

Доц. Гълъбов каза, че се е случило предреченото от него по-рано през тази година влизане на страната ни в спирала от избори. По думите му в момента виждаме много ясно изявени авторитарни заявки за управление, а не такива, които да изграждат основата на някакъв парламентарен съюз или коалиция както в настоящия парламент, така и в следващия.

Попитан дали появата на нов политически субект, оглавен от служебния икономически министър Кирил Петков може да съдейства за постигането на мнозинство и редовен кабинет, той коментира, че подобен субект ще бъде удобен партньор на „Демократична България“, дори до известна степен ще бъде политически субект, чието систематично място би трябвало да бъде в това обединение, не само заради връзките на Кирил Петков с „Да, България“, но и по отношение на профила на избирателите, към които би насочил вниманието си.

„Съвсем друг е въпросът какъв е потенциалът за нарастване на различните политически формации. Смятам, че ДБ трудно ще преодолее сегашната граница от 300 000 гласа, които получи, и трудно ще бъде да се увеличи съществено тази подкрепа.

По-вероятно е към ГЕРБ да се върнат част от избирателите, ИТН леко ще увеличи подкрепата, тъй като за техните избиратели обяснението за това, че другите са ги предали, работи“, заяви той и допълни, че останалите партии ще се обединяват около конкретни неща, както сегашните - около актуализацията на бюджета.

Попитан дали е възможно да има правителство на малцинството в новото НС, доц. Гълъбов смята, че това е трудно постижимо.

„Струва ми се, че не е възможно, освен ако няма сериозни размествания в позициите на партиите и в общия състав на парламента. По-скоро ще имаме някаква сложна коалиционна формула отново с кратък хоризонт.

Политическата криза е много дълбока и тя няма да бъде преодоляна бързо. Всичко зависи от резултата от президентските избори. Ако Румен Радев успее да постигне втори мандат, той ще търси възможността да има свое пропрезидентско мнозинство и в 47-то НС“, твърди социологът.

Той е категоричен, че за да се стигне до редовен кабинет е необходимо да се постигне съгласие около един незабавен актуален дневен ред на страната, спрямо който трябва да бъдат дадени конкретни отговори и срокове.

„Това означава да се определят няколко конкретни задачи с ясни срокове, с цели, които трябва да бъдат постигнати, тъй като България се намира в множествена криза, която от институционална и политическа заплашва да прерасне в икономическа и в социална“, алармира той и добави, че случващото се днес ще остане в българската политическа история като лош пример за отказ да бъде разпознат незабавния дневен ред на обществото.

„Оттук нататък нямаме добър вариант, имаме различно лоши варианти“, обобщи социологът и добави, че в настоящата ситуация ще избираме по-малкото зло.

Попитан каква е според него целта на непрекъснатите избори, на които ставаме свидетели в последните месеци, доц. Гълъбов коментира, че чрез тях се прави опит да се препозиционират съществуващите играчи, но към момента няма да бъде постигнато съгласие относно определен модел на управление.