Банковата система е от особено важно значение в сегашния период на карантина и блокиране на нормалните икономически процеси. Това смята финансистът Димитър Чобанов, пише "Труд".

Тя трябва да функционира възможно най-ефективно при превръщането на спестяванията в кредити, които да осигурят съхранение на възможностите за правене на бизнес, а в определени сектори и да позволят продължаването на инвестиционния процес.

Несигурността относно продължителността на периода на извънредни мерки и на готовността за бързо рестартиране на икономиката след това обуславя и намесата на държавата, като основният препоръчителен инструмент в подобна ситуация са гаранциите за кредитните портфейли на банките.

Необходима е и висока степен на координация и сътрудничество между банките и Българската народна банка по отношение на надзора, като временните облекчения на някои регулации трябва да продължат няколко месеца след приключването на карантината.

Българската банкова система навлезе в периода на икономически спад в добра кондиция по отношение на основни надзорни показатели. Към края на февруари 2020 г. отношението на ликвидното покритие достига 264,6% (при минимално задължително ниво от 100%).

Ликвидният буфер на банковата система е 29 млрд. лв. Брутните кредити и аванси достигат 95,2 млрд. лв., депозитите 97,3 млрд. лв., а собственият капитал продължава да се увеличава и е в размер на 14,5 млрд. лв.

Кредитите за нефинансови предприятия са в размер на 37 млрд. лв., а на домакинства са 24,5 млрд. лв., докато депозитите на нефинансовите предприятия са 27,5 млрд. лв., а на домакинства са 58,2 млрд. лева.

Първоначалните мерки, които предприе БНБ, засягат капитализиране на печалбата в банковата система в размер на 1,6 млрд. лв., увеличаване на ликвидността в системата със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки, както и отмяна на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер.

Към момента на завършване на настоящата статия все още се очаква решението на Единния банков орган по отношение на законовите и частните мораториуми върху плащанията по банкови кредити.

Правителството предложи първата за годината актуализация на бюджета, в която е записано увеличение на дефицита с 3,5 млрд. лв., както и капитализиране на Българската банка за развитие със 700 млн. лв.

Предвижда се и увеличение на тавана за новоемитирания през годината дълг до 10 млрд. лв., при досегашен таван от 2,2 млрд. лв., от когото през януари и февруари е емитиран дълг в размер на 800 млн. лева.

Гъвкавостта по отношение на тавана на дълга, който надхвърля оценката за евентуалния дефицит, позволява да се мисли и за допълнителни средства за гаранции за банковата система, чрез допълнително капитализиране на Българската банка за развитите.

Подобно действие може да се наложи, ако схемата проработи добре, но има необходимост от нейното разширяване, както и ако се окаже, че тя е по-подходяща за микро- и малък бизнес, но не може да даде необходимите гаранции за средния и голям бизнес.

Към момента няма официална информация за конкретните параметри на схемата за гарантиране през ББР, но от интервюта на представители на банката в медиите могат да се формират някои очаквания за кого ще бъде приложима.

Схемата за гарантиране в размер на 500 млн. лв. би трябвало да бъде насочена както към гаранции по съществуващи, така и по новоотпуснати кредити.

Много е важно при новоотпуснатите кредити да не бъдат изключвани инвестиционните кредити, тъй като има сектори, в които инвестиционната дейност може да продължи, но рискът се увеличава и поради тази причина са необходими допълнителни гаранции.

Текущата ситуация би могла да се използва за полагане на основи за стратегически инвестиции, които да ни позволят по-бързо рестартиране на икономиката и наваксване на очертаващия се голям спад в икономическата активност.

Банките и техните клиенти могат да преценят кои сектори ще имат възможност за по-бързо излизане от кризата, но за целта ще са необходими и допълнителни инвестиции. Без допълнителни гаранции има риск инвестиционният процес на бизнеса да спре, което ще забави сериозно възстановяването след кризата.

Схемата ще гарантира 80% от конкретни кредити, като за банките остават 20%, което е нормално, тъй като банките трябва да продължат да контролират риска, дори и в подобна ситуация.

Разчита се 500 млн. да са достатъчни за гарантиране на портфейл от кредити в размер на 2 млрд. лв., т. е. от тях да са гарантирани от ББР 80% или 1,6 млрд. лв. Тук се залага възможност да се изплатят до 30% от гарантираните 1,6 млрд. лв.

Поради тази причина се изтъква, че 500 млн. ще са достатъчни за гарантиране на 2 млрд. лв.

Подобни очаквания и оценки са валидни за по-нормална ситуация на навлизане в рецесия, без да са налични големи шокове. За съжаление, в момента ситуацията е екстремална, като се прекъсват нормални икономически отношения и дългогодишни бизнес партньорства.

Поради тази причина може да се очаква и по-голям процент от кредитите да не могат да бъдат изплащани при задълбочаване на кризата.

Трябва да се има предвид, че кредитите няма да станат необслужвани едновременно, така че трябва да се предвиди известна гъвкавост в схемата.

Например, може да се позволи изплащане на повече от първоначално предвидените 30%, което ще я направи по-привлекателна и приложима в ситуация на несигурност, но би означавало да се увеличи общият й размер.

Обявено е, че от гаранционната схема могат да се възползват малки и средни предприятия, но първите впечатления са, че едва ли ще е достатъчна като обхват на гаранциите за средните.

Според Европейската комисия класификацията се прави на базата на численост на персонала от една страна, както и оборот или размер на счетоводния баланс от друга. За банковото кредитиране по-важни са конкретни финансови показатели и затова ще се спрем на оборота и размера на баланса. Микро предприятията са с оборот и размер на баланса до 3,9 млн. лв. годишно.

Малките предприятия са с оборот и размер на баланса до 19,6 млн. лева годишно, докато средните предприятия са с оборот до 97,8 млн. лева или размер на баланса до 84,1 млн. лева.

Важно е какъв ще е максималният размер на отделен кредит, който ще бъде гарантиран. При оборот на средно предприятие до 97,8 млн. лева, максимален размер на кредит от 1-2 млн. лева ще е недостатъчен и от подобна схема ще могат да се възползват предимно малки предприятия.

Това ще ограничи приложението на схемата, както и въздействието й върху икономиката, като няма да изпълни основната й цел да не се допусне рязък спад в инвестиционната активност и увеличение на риска в банковата система.

Важно е и какъв ще е размерът на изискваното обезпечение, към кой момент във времето се оценява това обезпечение, както и какъв дял от кредитния портфейл отговаря на тези условия.

За илюстрация ще разгледам един много важен за развитието на икономиката сектор, който може да изпита обективни затруднения, но да не успее да попадне в рамките на предложената схема.

България има предимства по отношение на производството на зърнени култури, като всяка година реализира сериозен износ. В сегашната ситуация са затруднени нормалните икономически отношения, както и международната търговия.

Съществува риск голяма част от този износ да не може да бъде реализиран, или да бъде отложен във времето.

Проблемът е, че в глобален и национален план в момента е трудно да бъде изготвен зърнен баланс. Наблюдава се забавяне на доставки на торове и препарати, както и има недостиг на работници в земеделието в някои страни.

Това поражда спекулации и очаквания за повишение на цените. Само за седмица след началото на кризата с коронавируса, борсовата цена на пшеницата се увеличава с 20%.

Очаква се редица страни да наложат ограничения върху износа на зърно. Това засяга както производството на хляб, така и фуражите за животновъдството, като за част от тях се разчита на внос, който може и да не се състои. Текущата криза показва, че е стратегически важно нуждите от храна на населението да бъдат осигурени, дори и в ситуация на прекъснати международни доставки.

За съжаление, силозите за качествено съхранение на зърно в България са недостатъчни, особено ако се забави износът. Складовете на държавния резерв са остарели и имат нужда от подмяна, която ще е много по-евтина от козметични ремонти, които няма да гарантират качество.

Една зърнобаза с капацитет 50 хил. тона струва около 6 млн. лв., като държавата и частният сектор имат спешна нужда от изграждането на немалък брой подобни бази.

Освен това е необходимо да се финансират и нови мелници, тъй като брашното има по-висока добавена стойност, а е стратегическа суровина. Износът на зърно също не е ефективен, тъй като липсва автоматизиран пристанищен терминал, който да позволи да се натоварват кораби с голям тонаж, да кажем 100 хил. тона.

Поради тази причина в момента се товарят малки кораби, при това не напълно автоматизирано, които се претоварват на пристанището в Констанца и това намалява печалбата на българските производители.

Секторът е стратегически важен както за изхранване на населението, така и за реализиране на приходи от износ.

Фокусиране на усилия и инвестиции върху него ще позволи да се увеличи и добавената стойност. За съжаление, предложената схема за гаранции не го обхваща, като трябва да се помисли за нова или допълваща, която да защити стратегическите интереси и да даде възможност за развитие.

Освен споменатия ресурс от държавата в размер на 700 млн. лева, ББР има и неусвоена кредитна линия с Китайската банка за развитие в размер на 1 млрд. евро, както и може да договори допълнителни средства с Европейска инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд.

Гръбнакът на всяка икономика са големите предприятия, които осигуряват бизнес и за по-малките от тях, които от своя страна осигуряват заетостта.

Увеличаването на периода на действие на извънредните мерки ще изисква разработването на схема за гаранции, която обхваща не само малки, но също средни и големи предприятия, като условията в нея да позволят продължаването както на дейността, така и на инвестиционната активност.