Според данните, ако през 2001 година 100 души между 60 и 64 години са замествани от 124 млади, то през 2016 година на 100 души в тази възраст се падат едва 63-ма младежи. Докладът отчита и продължаваща тенденция на застаряване на населението - към края на 2016 година малко над 20 процента от българите са на възраст над 65 години, а средната възраст достига 43 години и половина, което я прави една от най-високите не само в Европейския съюз, но и в света.
Българското население застарява, намалява и възпроизвежда все по-малко на брой трудоспособни хора спрямо хората, които напускат пазара на труда. Така изглежда демографската ситуация у нас към края на 2016 година, според отчета на държавната администрация.
Средната възраст на населението е нараснала от 40.4 на 43 години и половина за период от 15 години, а броят на хората е намалял с над 42 хиляди души само за година, в резултат основно на отрицателния естествен прираст.
По-нисък е също броят на живородените деца - с 966 по-малко спрямо 2015-та година. Въпреки че броят на починалите хора е намалял с 2500 души, равнището на обща смъртност у нас остава едно от най-високите сред европейските страни.
Като положителни тенденции се посочват намаляването на детската смъртност и увеличаването на средната продължителност на предстоящия живот, която достига 74 години и седем месеца.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71 години, а при жените, със седем години по-висока.
Отчита се и по-дълга средна продължителност на живота за градското население в сравнение с хората, живеещи на село.
От доклада става ясно, че през миналата година едва 9329 българи са емигрирали, което е довело до намаляване на населението.
