Изминаха приблизително пет месеца, откакто за първи път бяха въведени мерки за блокиране заради COVID-19. Това означава, че през септември ще са изминали две тримесечия, без да се вижда краят на това, коментира Джордж Фридман за „Геополитикал фючърс“, цитиран от БГНЕС.

Маските и социалното дистанциране сдържат донякъде разпространението на вируса, но никога не могат да го предотвратят.

И все пак това е единствената стратегия за ограничаване, която имахме. Единственото истинско решение е ваксина.

Мнозина вече твърдят, че ваксина ще има скоро, но дори и да излезе на пазара през септември, производството, разпространението и разпределянето ѝ сред милиарди хора ще отнеме време и усилия по логистиката.

Очевидно с течение на времето ще намалее броят на уязвимите хора, но не е ясно дали ще бъдат отменени социалното дистанциране и карантината, просто защото вече ще има налична ваксина. Тези мерки вероятно ще продължат да действат.

Аз твърдя, че ако не се намери решение до септември, вероятността рецесията да се превърне в депресия ще нарасне.

Рецесията е нормална част от икономиката, основно финансово събитие, което налага дисциплина на прегрялата икономика.

Депресията, от геополитическа гледна точка, включва физическото унищожаване на икономиката, спад на производството, увеличава безработицата и води до загуба на капитал. Рецесия е период на намаляла икономическа активност. Депресията е срив на икономиката.

Избрах септември, защото две тримесечия с интензивно свиване на икономиката е поучително. Определението на икономистите за рецесия е две последователни тримесечия с отрицателен растеж.

Това време обикновено е достатъчно, за да разберем колко устойчива е икономиката. Неслучайно това е и моментът, в който икономиката започва да се възстановява в нормални цикли.

При нормални обстоятелства основните икономически структури остават непокътнати по време на рецесиите, така че мерките за финансово стимулиране да могат да рестартират системата.

Няма доказателства, че икономиката на Съединените щати и на Европа – център на тежестта на световната икономика, се възстановява. Миналата седмица ЕС отчете, че икономиката ѝ се е свива с 8,3%, което е най-голямото свиване, откакто се наблюдава този процес.

В САЩ през април бяха изгубени около 20 милиона работни места и няма сериозен обрат в нивото на безработица. Магазините в страната затварят.

Мнозина твърдят, че COVID-19 просто ускори неизбежното. Но дори и да е вярно – а може и да е, едновременните сривове в икономическия сектор не трябва да се подминава с лека ръка.

Заради забавяне на отчетите все още няма яснота, колко предприятия са фалирали. Но ми се струва, че сривът на малкия бизнес беше най-видимият признак за приливна вълна от фалити, която все още не е измерена от системата и поставя в трудно положение безработните.

Депресията досега се забави заради мощната държавна намеса. Съединените щати похарчиха трилиони долари, за да стабилизират икономиката и да избегнат икономическата разруха.

Това не успя да преодолее колапса през март и април, но притъпи щетите, като наля средства в бизнеса, при условие че фирмите запазят служителите си. Проблемът беше, че търсенето спадна не само поради липсата на пари, но и поради липса на желание за пазаруване.

Налице беше свиване на ефективното търсене не само поради липса на пари, но и защото ходенето до магазина се превърна в героично начинание. Стимулирането нямаше как да продължи. Липсата на търсене доведе до фалити, а това, от своя страна – до безработица.

Ето така изглежда началото на депресията.

Стимулирането в Европа се появи по-късно, беше по-сложно, но основният икономически принцип е същият: В определен момент след скок в предлагането стойността на валутата намалява, което прави финансовите инжекции неустойчиви.

Германия от времето на Ваймарската република е показателен пример. Помислете за онази емблематична картина, вероятно рисувана през 20-години на миналия век, на която е изобразен човек с ръчна количка, пълна с германски марки, който отива да си купи хляб.

Опасността идва от съчетаването на срив на валутата с икономически провал.

Това прекратява инвестициите в момент, когато само те са в състояние да стабилизират системата.

Последните две тримесечия минаха под знака на приемане на медицинската реалност, а още по-важното беше, че животът се свеждаше основно до смекчаване на мерките, маски и изолация.

От юни се появи усещането, че това са неща, с които ще продължим да живеем, като за мнозина подобно решение е поносимо.

Онова, което според мен не се разбра достатъчно, беше, че икономиката не е достигнала стабилно ниво, а се поддържа по инерция и чрез държавно стимулиране, като в същото време под повърхността тя се руши.

С други думи, относителната безопасност, осигурена от медицинското решение, е подкопана и проядена от безработицата и фалитите.

С напредването на септември фалитите ще се увеличават, безработицата ще скочи, а това може да има още по-лоши последици.

Това ще бъде време на нестабилност и непредсказуемост. В миналото по време на депресия имаше големи социални вълнения, които доведоха до политически различия между най-силно и по-слабо пострадалите.

Понякога системата може да изравни тези противоречия, но обикновено в се стига до зараждането на мощни политически движения, борещи се за правата на лишените от собственост.

В Европа обикновено десните партии смазваха левицата. Ние сме далеч от такава ситуация, но предстоящите избори в САЩ ще бъдат предвестник на това, което може да дойде.

Депресията ме плаши. Тя предизвиква не само огромни човешки страдания, но и ражда политически чудовища.

На този етап е ясно, че настоящото медицинско решение ще остане в сила, докато няма ваксина. Ясно е също, че и при най-оптимистичния вариант, ваксината няма да бъде напълно произведена, разпространена и поставена до степен, или в срок, необходими за да се подобри настоящото решение.

Дотогава икономиката ще бъде в много опасно състояние, ако все още може да бъде спасено. Но колкото по-рано се намери ваксина, толкова по-малка ще бъде опасността.

Трябва да се помни, че след европейската и американската депресии от 20-те и 30-те години на миналия век, имаше не само политически екстремизъм, но и война. Историята не се повтаря, което е голямо успокоение, освен, както казва Марк Твен, че често се римува.

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“/БГНЕС.