Преодоляна ли е парламентарната криза с избора на председател на Народното събрание (НС), какви са шансовете за излъчване на редовно правителство и трябва ли да бъде гласуван бюджет, ако няма мнозинство в НС. На тези въпроси отговор даде председателят на 51-вото НС Наталия Киселова.

По думите й шансовете за редовно правителство са 50:50.

Ето какво още заяви Киселова в интервю за "Труд":

- Госпожо Киселова, смятате ли, че е преодоляна парламентарната криза с избирането Ви за председател на НС?
- Краткият отговор е не, защото изборът на председател не беше предшестван от формирането на адекватно мнозинство, което в последствие да има възможност да състави правителство.

Това са две отделни стъпки - първата беше избор на председател, за да започне да работи парламентът. Поради фрагментацията в НС сега се търси мнозинство за формиране на правителство.

- Какви са шансовете за създаване на мнозинство в рамките на 51-вото НС?
- Към момента може би са големи - 50:50, защото има постигнато съгласие по общи въпроси между първата парламентарна сила и част от втората. В зависимост от това, дали и останалата част от втората парламентарна група ще се присъедини, тогава ще бъдат надхвърлени 100 гласа.

- Кога ще има яснота дали е възможно да се състави кабинет с първия мандат?
- Предполагам, че в периода между Ивановден и Атанасовден, защото в този период от време може да се очаква да има яснота, че е постигнато принципно споразумение за подкрепа на първия мандат, евентуално и връчване на първия проучвателен мандат от президента. Ако не са постигнали съгласие, то връчването ще бъде част от технологията по извървяване на конституционната процедура.

- Да разбирам ли, че ще бъде връчен мандат и върнат веднага, в случай, че не е постигнато съгласие? 
- Не мога да кажа дали ще бъде върнат веднага, или разговорите ще продължат, но от това, кой ще го вземе, зависи дали ще бъде върнат веднага. В предварителните разговори беше казано, че ППДБ са против това кандидатът за министър-председател да е партиен кандидат.

Не мога да кажа дали имат предвид само г-н Борисов, или и други представители на партията, но говорейки за равноотдалечен премиер по-скоро става въпрос за някой, който не е народен представител в момента. Този, който отиде при президента да вземе мандата, той е кандидатът за министър-председател.

- Възможно ли е, ако не се случи кабинет с първия мандат, да бъде съставен с втория, или с третия?
- Възможно е на теория. На практика зависи или от ГЕРБ или от всички останали без ДПС-Ново начало. Защото ГЕРБ имат 69 народни представители и без тях, това означава всички останали. Видя се, че когато ГЕРБ не участват в определени гласувания, те не са с позитивен завършек.

Третият мандат е въпрос на разговори. Примерно, ако отстъпят ГЕРБ и втората формация, да се водят разговори. Волята на кого да бъде връчен третият мандат обаче е на президента, освен ако това не е било част от консултациите по член 99, които президентът проведе преди Коледа.

- ГЕРБ бяха категорични, че ако не бъде формирано мнозинство, няма как да се приеме бюджет за следващата година, тъй като бюджетът е въпрос на политики. Смятате ли, че независимо от това изказване е възможно да бъде приет бюджет?
- Има два варианта - единият е да бъде приет закон за удължаване действието на бюджета от 2024 г., но това би трябвало да е инициатива на правителството.

Според мен няма нужда да бъде изтеглен проектът за бюджет за 2025 г., за да има закон за удължаване на бюджета за 2024 г. И тъй като бюджетът е най-политическия закон, през него се вижда кои са онези народни представители и групи, които подкрепят мнозинството, респективно са в опозиция.

Тъй като в момента правителството не е парламентарно, то по тази причина е нормално да бъде критикуван проектът за бюджет. Отделен въпрос е дали всички проекторазпоредби, които са внесени съответстват на възгледите на мнозинството народни представители. И поради тази причина по-правилно е да не се бърза.

- Това няма ли да се отрази негативно върху определени сфери и браншове?
- Сигурно в определени сфери ще се отрази негативно, защото ще има плащания, които няма да бъдат направени, ще има промяна в цифри по отношение на параметри, които бяха обещани, обаче по-добре да се забави малко, отколкото да се каже: Сбъркахме като го приехме толкова бързо.

Очаква се на 7 януари да има първо заседание на Комисията по бюджет и финанси и там да се изведат всички основни проблеми, ако има такива и да се премине към диалог с правителството. То трябва да каже дали ще бъде внесен удължителен закон, или ще се приеме проектобюджета за 2025 г.

- Удължителният закон не крие ли капани? Като този да не се вдигнат заплатите в МО, МВР, на учителите, на администрацията...
- Зависи от правителството, т. е. как то ще внесе проектозакона. Дали ще има само удължаване на действието на бюджета за 2024 г. и тогава ще има конфликт между Закон за бюджета и специалните закони, евентуално, или ще има усилия плащанията да бъдат осъществени от 1 януари.

Това вече е въпрос, който трябва да се прецени как е най-правилно и справедливо за всички, които очакват увеличение на заплатите. То се отнася и за минималната работна заплата, отнася се и за всякакви плащания, които са свързани с фиксиране за съответната година. Така че това е проблем, който трябваше да бъде обсъден, но за съжаление част от въпросите изобщо не бяха зададени при изслушването на финансовия министър.

Изслушването беше във връзка с проекта за бюджета и много малко беше обърнато внимание на тези въпроси, което показва, че конюнктурата понякога надделява над големите въпроси в пленарна зала.

- Не беше ли правилно след като депутатите загубиха цял месец в спорове кой да е председател на НС, ваканцията им да не е 18 дни?
- Работните дни не са 18, а седем. По правило ваканцията е по-голяма и тя надхвърля 30 календарни дни. Разговорите между групите показаха, че няма да има достатъчно народни представители в пленарна зала, така че по-добре мисля и за парламента, а и за климата в пленарна зала и в комисиите беше по-добре да е ясно, че след 6 януари ще бъдат получени част от становищата по важни законопроекти.

- Погледнали ли сте какви законопроекти са внесени в деловодството на НС и не Ви ли се струва, че голяма част от тях са популистки?
- Зависи. Има внесени законопроекти по всякакви въпроси.

В момента тъй като част от българските граждани останаха по Коледа без електричество, това е много добър повод не само да си поговорим за състоянието на електропреносната мрежа, но и затова дали България желае да има гарантирана електрическа енергия, произведена от атомна централа.

Това е един принципен въпрос.

Друг принципен въпрос е трябва ли да бъде отложено излизането на свободния пазар на битовите потребители. Това са въпроси, които могат да изглеждат популистки, но може да бъде подходено и по-професионално.

Има други законопроекти, които ако ви прави впечатление по един въпрос, всяка от групите е внесла свой проект. Това показва, че този въпрос е важен и всяка от групите иска да даде свой прочит. След първото гласуване това ще създаде възможност за по-широка дискусия. Така че това е и добро, но и ще забави законодателната процедура.

- Внесени са няколко проекта за промени в Семейния кодекс и всички са за споделеното родителство. Оказа се, че са заради натиск от една НПО. Може ли под натиск набързо да се променя Семейния кодекс?
- Семейният кодекс хем съдържа много правни норми, хем е на ръба на въпроса за морала и етиката в семейството, или когато то се разпада. Основният въпрос при развод или раздяла е как да се отглеждат децата.

Детето винаги е най-висшият интерес, с който трябва да се съобразяваме. Мнозина съдии гледат доста формално на упражняването на родителските прави - и двамата родители имат родителски права, въпросът е кой ги упражнява в по-голяма степен. В проектите се предлага поделяне на отговорността и времето, което детето прекарва с двамата си родители, които са разделени.

Въпросът е как да стане това - дали трябва да има изрична разпоредба, съдията да минава и през такова усилие, дали е възможно двамата родители да се разберат в едната част от седмицата единия да се грижи за детето, а в другата това да се поеме от втория родител. Това е въпрос, който се нуждае от обществено обсъждане.

Проблемът е, че след като отношенията бъдат влошени, много често единият родител ползва детето като инструмент срещу другия родител. И по тази причина съдиите присъждат активното упражняване на родителските права най-често на единия родител, а всъщност споделеното родителство е възможност и другия родител да има повече контакти с детето.

- Смятате ли, че е добре да се възстанови Съветът по законодателни въпроси към НС, който беше закрит?
- Ако Народното събрание, тази легислатура е с продължителен живот, това би било една добра възможност, защото качеството на законопроектите в последно време се понижи и започнаха да се налага правила по политическа и бизнес целесъобразност, отколкото да има съобразяване с другите нормативни актове.

Един по-професионален поглед винаги е добре дошъл. Тук трябва да се каже, че ако има Народно събрание, въпросът би следвало да бъде поставен. Аз не смея да кажа, че ще го направя в момента, защото това изисква и финансов ресурс и място, където експертите да работят, а въпрнеът с мястото не е маловажен.

- Вдига се много шум от парламентарните групи за стаи, искат се размени на стаи, как ще решите този въпрос?
- Ще се реши чрез търсене на баланс. Помещенията, които обитават парламентарните групи е пропорционален на броя на народните представители.

Първо ще бъдат обезпечени комисиите, за да могат да заработят и след това ще се прецени дали има възможност за удовлетворяване на индивидуални желания. Някои от народните представители искат точно определени помещения. Всъщност, спорът е за конкретни помещения, но това зависи от големината на ПГ.

- За кои помещения споровете са най-люти?
- За такива, които са били обитавани в миналото и като са намалели депутатите в ПГ е логично да се намали и площта за ползване на съответната група.

- Една от първите задачи, които си поставихте като председател на НС беше за назначаване на хора в регулаторите и в агенции, където мандатите отдавна са изтекли. Кога ще се случат тези назначения?
- Имаше два подхода - или всяка специализирана комисия да отвори процедура, или да има една обща. В Правилника не се прие да има една обща комисия, която да се занимава само с конституирането на органи. Т. е. всяка комисия с оглед на своята специфика трябва да се захване с това.

Тъй като Правилникът задължава председателя да оповестява при откриването на всяка сесия кои са органите с изтекъл мандат, или изтичащ в периода на сесията, представих такива данни. От 2020 г. беше проведен един успешен и един неуспешен избор (успешен за СЕМ и неуспешен за КЕВР). Смятам, че НС трябва да има принципен подход и той трябва да е следният: да се започне от органите, на които най-отдавна им е изтекъл мандатът.

Другият подход може да бъде свързан с постигнато съгласие между парламентарните групи. Въпрос е на тактика дали трябва да се работи орган по орган, или по всички едновременно. Рисковете и при двата подхода са големи, но моето разбиране е, че е добре НС да покаже освен, че има воля за правителство, че има и вола за обновяване на органите.

- Ще могат ли и НПО да правят номинации?
- Това е възможност и неправителствени организации да участват в процеса на номинации. С уговорката, че без ролята на народен представител, това ще бъде само мнение. Има няколко начина, по които могат да се подбират кандидатите за членове на органи, които НС изцяло или частично формира. Единият вариант е всеки народен представител, или всяка ПГ да номинира.

Това е най-разумно от гледна точка на органите, тъй като те отразяват политиките, които са в законите. В момента, в който има повече номинации, това ще доведе до конкуренция. Въпросът е дали тези номинации се правят преди да се понижат критериите.

Аз съм привърженик на това, в законите, по които ще се правят процедурите да не се променят критериите. Защото промяната на условията, на които трябва да отговаря един кандидат, показва, че промяната се прави заради човек.

- Какво си пожелавате в личен план през идващата 2025 г.?
- Здраве за мен и за моите близки, здраве за всички. Искреното ми желание обаче е, българки граждани, избрани за народни представители да не капитулират толкова лесно пред трудностите. И тъй като това вече се случи няколко пъти, добре е да покажем позитивни усилия.

Коя е тя?

Доц. Наталия Киселова е “доктор” по Конституционно право от 2008 г. , преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” в катедра “Конституционноправни науки”, Юридически факултет. Експерт по конституционно право и права на човека.

На последните предсрочни парламентарни избори доц. Киселова влезе като депутат от Гражданската квота на “БСП-Обединена левица” в 51-вото Народно събрание.

Специализирала е в Университета Кеймбридж и Московския държавен университет “Ломоносов”. Била е съветник по правни въпроси (2012-2016) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016-2017).

Автор на книгите “Политически права на българските граждани”, “Парламентарен контрол” и “Живата конституция”. От 6 декември е председател на 51-вото НС.