Световните медии отделят голямо внимание на новината, че германският канцлер Ангела Меркел се оттегля поетапно от постовете си.
 
„Случва се: краят на ерата на Ангела Меркел“, пише „Ню Йорк таймс“ и посочва, че новината не е била напълно шокираща: „Германците периодично се молеха за това или се опасяваха от такова съобщение от началото на миграционната криза през 2015 г. Въпросът сега е дали Меркел ще завърши последния си мандат, но най-вероятно голямата коалиция между нейната партия и левоцентристките социалдемократи ще падне преди следващите избори“.
 
За Германия това може да се окаже водоразделен момент, посочва изданието. Решението на Меркел може да ознаменува ново начало за германските консерватори, изправени пред криза на идентичността след годините на нейното прагматично лидерство. В най-добрия случай това ще консолидира разколебаната партийна система, в която две традиционни партии в центъра са под обсадата на по-малки политически сили.
 
Решението на федералния канцлер показва също, че нито Меркел, нито страната й са имунизирани срещу силите, които пренаредиха политиката в цяла Европа, пише американският вестник. Той цитира Меркел, която казва: „Не съм родена канцлер и никога не съм го забравяла. Да бъда канцлер беше чест“, казва Меркел.
 
Британският „Гардиън“ изтъква, че неделните избори в германската провинция Хесен са били последната капка, преляла чашата и мотивирала решението на Меркел. Около 50 процента от анкетираните там гласоподаватели заявили, че искат да изпратят „протестно послание“ до Берлин. Британският ежедневник изтъква, че ръководството на Християндемократическия съюз е накарало Меркел да обяви, че няма да се кандидатира за лидерския пост на партийния конгрес през декември.
 
„Вашингтон поуст“ пише, че Меркел е признала, че вече е обезсилена и че вече е започнала борбата кой да я наследи, а това задълбочава европейския дефицит на качествени лидери. Битката за неин наследник може да се превърне в референдум за властването на Меркел, а този, който надделее, веднага ще стане и фаворит за канцлерския пост. Каквото и да се случи, оттеглянето на Меркел ще сложи началото на мащабен преход на целия континент. Той беше моделиран от нея през последните 13 години чрез начина, по който тя се справи с многобройни дългови кризи, със своите решения за ядрената енергия и най-вече със съдбовния си избор да позволи на повече от 1 милион търсещи убежище чужденци да влязат в Германия.
 
Британският „Таймс“ отбелязва, че дългото сбогуване, обявено от Меркел след поредно партийно отстъпление на национални и провинциални избори, известява и период на нестабилност в най-голямата европейска икономика, а изборът на неин наследник най-вероятно ще е хаотичен.
 
Германски ежедневник "Ди Цайт" публикува статия със заглавие „Успешната се провали“, в която предупреждава, че сбогуването с нея не е добра новина. Малко вероятно е след оттеглянето на Меркел да настъпят по-добри времена. Редакцията призовава читателите си да си представят за миг, че начело на ХДС ще застане настоящият здравен министър на Германия Йенс Шпан. Предвид отношенията им, изглежда немислимо тя да остане канцлер и за един ден след избирането му. Дори обаче ръководството на християндемократите да бъде поето от Анегрет Крам-Каренбауер ситуацията няма да бъде много различна – Меркел ще продължи да губи властта си.