Когато човек, срещу когото самия има тежки съмнения, най- малкото относно интегритета му, започне да говори за законност и морал, обществото има право да задава въпроси. А когато същият този човек бъде заподозрян, че използва държавната машина за натиск върху свидетели и политически опоненти, въпросите вече стават задължителни.
Такъв е случаят с вътрешния министър Иван Демерджиев – фигура, около която през последните години се натрупаха толкова скандали, че всяко негово следващо действие неизбежно се разглежда през призмата на съмненията. И точно в този контекст идва сигналът на адвоката на лидера на ДПС Делян Пеевски – Хамид Хамид, с който прокуратурата е сезирана да провери твърдения, че министърът и високопоставени служители на МВР са упражнявали натиск върху кметове и бизнесмени да се превърнат в своеобразни „кошаревски свидетели“ срещу политически опонент.
Обвинението е тежко. Според сигнала трябва да бъде проверено дали чрез използване на властта и ресурсите на вътрешното министерство са били търсени хора, готови да фабрикуват фалшиви обвинения, твърдения и свидетелства срещу Делян Пеевски. Ако подобни действия бъдат доказани, това би означавало не просто политическа злоупотреба, а опит държавната машина да бъде превърната в инструмент за политическа разправа.
МВР като инструмент за политически битки
Случаят става още по-интересен заради многобройните медийни изяви на Демерджиев, в които той публично коментира проверки и разследвания срещу лидера на ДПС. Именно това е и един от аргументите в сигнала до прокуратурата – че министърът е говорил многократно за проверки и действия, които по закон не са в компетентността на МВР.
Преди време самият Демерджиев обяви публично, че се проверяват разходи и имущество на Пеевски, като твърдеше, че част от проверките били свързани за ползвани услуги и направени разходи. Подобни изявления създадоха усещането, че силовото ведомство все по-често се използва като участник в политическия сблъсък, а не като безпристрастна институция.
Тук обаче идва големият парадокс. Защото ролята на обвинител и морален съдник днес се изпълнява от човек, който сам е обект на сериозни обвинения. Срещу Демерджиев вече има официално обвинение за безстопанственост по договора за новите лични карти с биометрични данни – проект за милиони левове, по който според разследващите държавата е претърпяла значителни финансови щети.
Министърът определя обвинението като политическа атака, но фактът остава – човекът, който говори за законност, сам е подсъдим по тежък казус, свързан с публични средства. Именно това поставя под съмнение моралната тежест на всяка негова акция и всяко негово публично обвинение.
Среднощни визити и натиск върху системата
Към това се добавя и скандалът със среднощното му посещение в сградата на Главна дирекция „Национална полиция“ насред предизборната кампания. Политическите му опоненти тогава директно поставиха въпроса дали не става дума за опит за натиск и влияние върху професионалното ръководство на системата и то в навечерието на изборите.
Подобни съмнения никога не получиха убедителен обществен отговор и останаха като част от натрупващата се сянка около името му. А когато около един министър постоянно възникват въпроси за натиск, влияние и използване на институционална власт, доверието започва да се топи много по-бързо от политическите обяснения.
Следите към обществени поръчки
Но има и още. През годините Демерджиев беше обект на критики заради обвинения в политически чадъри, спорни кадрови назначения, отслабен контрол по границата и конфликти с различни политически сили. Самият той винаги е твърдял, че е жертва на статуквото и че води битка срещу корупцията в системата – твърдения, които неизменно хвърля в публичното пространство при всяко ново обвинение срещу него.
Особено показателни са и публикациите, свързващи близки до Демерджиев политически и корпоративни кръгове с бизнес интереси около обществени поръчки. В публичното пространство се появиха твърдения за близки отношения между негови политически съратници и представители на строителната фирма „Парсек груп“ – дружество, чието име многократно изплува около обжалвани обществени поръчки, забавени инфраструктурни проекти и производства на Комисията за защита на конкуренцията.
Нито едно от тези твърдения не представлява доказателство за незаконна дейност, но те допълват картината за човек, около когото въпросите стават все повече, а отговорите – все по-малко.
Защо сигналът е толкова важен
На този фон твърденията за натиск върху кметове и бизнесмени придобиват съвсем различна тежест. Защото не идват в политически вакуум. Те идват след години на скандали, обвинения, институционални конфликти и подозрения за използване на силов ресурс в политически битки.
И точно затова проверката на прокуратурата е важна не само заради конкретния сигнал, а и заради принципния въпрос – може ли държавната власт да бъде използвана за създаване на „удобни“ свидетели срещу неудобни политически противници?
Демокрацията се крепи на едно фундаментално правило – свидетелите трябва да говорят свободно, а не под натиск. Институциите трябва да събират доказателства, а не да произвеждат такива. Министрите трябва да разследват престъпления, а не да търсят хора, които да потвърдят предварително написан сценарий.
Затова най-важният въпрос днес не е дали Демерджиев харесва или не харесва Делян Пеевски. Личното му отношение или егото му не могат да се поставят над служебното му положение. Въпросът е дали човек, около когото се трупат скандали и съмнения за злоупотреба с власт, има моралното и политическото право да превръща МВР в арена на лични и политически войни. Защото ако държавата започне да произвежда свидетели, вместо да събира доказателства, проблемът вече не е политически. Той е демократичен.
