В американското военно-политическо списание The National Interest се говори за съветския свръхзвуков изтребител за самолетоносачи Т-4. Съобщава се, че военният планер е разработен като ракетна система, която ще може да унищожава вражески кораби, след което е наречен "Сотка".

Експертите говорят за техническата структура на самолета с ядрено въоръжение. Неговата отличителна черта е поставянето на принципно нова система за автоматично управление, пише "Поглед инфо".

Известно е, че използва двигателя ДР36-41, произведен от НПО “Сатурн”. Отбелязва се високотехнологичната кабина на самолета, който има модерен дисплей за анализ на бойната обстановка.

Също така в изтребителя са използвани материали, създадени по уникални технологии за подобряване на полетните показатели. Експертите подчертават, че при разработването на Т-4 са въплътени 600 уникални патента и изобретения.

В допълнение, моделът успява да промени конфигурацията на крилото, правейки самолета многоцелеви и да се използва като бомбардировач и за разузнаване.

Изданието пише, че масата на излитане на новия самолет не надвишава 100 тона, надморската височина на полета е около 24 000 метра, а обхватът на полета е в обхвата от 6000 до 8000 км.

Освен това обхватът на полета на ракетата е не по-малък от 600-800 км. Според експертите, изтребител с такива параметри е много труден за откриване и още по-труден за унищожаване.

Отбелязва се, че въоръжението на самолета се състои от две ракети Х-45, способни да следват на височина 30 000 метра със скорост, превишаваща звука с 6-7 пъти. Те са оборудвани с радарна станция и модерна електроника.

Изданието нарича този самолет изтребител за самолетоносачи, тъй като може да бъде използван за независимо определяне и унищожаване на самолетоносачни групировки.

Журналистите добавиха, че първият експериментален полет на Т-4 е извършен на 22 август 1972 г.

Пилотите отбелязват високите технически и летателни характеристики на тази модификация и лекота на управление, но поради липсата на съгласие между конструкторското бюро “Сухой” и конструкторското бюро “Туполев”, уникалното развитие на съветските конструктори не навлиза в масово производство.

Изданието пише, че към момента на публикацията този самолет вече не отговаря на изискванията за съвременните ракетоносци...

Превод: В.Сергеев