Първите дипломати на Русия и САЩ проведоха телефонни разговори относно претенциите на страните една към друга и ескалацията на напрежението около Украйна.

Високият риск от възобновяване на въоръжения конфликт в Донбас се повтаря от световните медии, включително в самия Донбас. Така Сергей Лавров и Антъни Блинкен буквално решават въпроса за войната и мира.

Ако опишете сегашната ситуация около Донбас с една дума, това ще бъде думата „тревожно“. Тревогата е навсякъде - както в анонимните канали на “Телеграм”, така и в изявленията на официални лица. Първите съобщават, че набързо раздават оръжие на войниците от т.нар.

“Доброволчески батальони” – ветерани от т.нар. АТО. А заместник-началникът на милицията Едуард Басурин казва, че бойци от “Десен Сектор” вече са пристигнали на позициите си откъм Горловка.

Във вторник вечерта въоръжени мъже в униформи без отличителни знаци заеха училище в контролираното от Киев село Новогнативка близо до демаркационната линия между страните. Засега тази линия стои на същото място, но очакването за военна операция буквално е застинало във въздуха.

Притеснително е, разбира се, не за първи път. Нова война в Източна Украйна се предвижда на всеки шест месеца, за последно миналата пролет, когато наистина изглеждаше, че въоръжените сили на Украйна са на път да възобновят пълномащабните военни действия.

Твърде много неща говореха в полза на опит за реванш, но след юнската среща на президентите на Русия и Съединените щати в Женева кризата сякаш отшумя.

Нещата се укротиха, има подозрение единствено заради това, че Вашингтон е призовал украинския президент Владимир Зеленски да не мъти водата. Американците са решили да разчитат на дипломация и се готвят за поредица от преговори с Москва за стратегическа сигурност.

Сега тези преговори всъщност стигнаха до задънена улица. Ключовото искане на Кремъл за гаранции, че Украйна и Грузия няма да бъдат приети в НАТО, беше единодушно отхвърлено от Алианса.

Все още не са направени контрапредложения за деескалация и стабилност, нито публично, нито официално: по време на последния телефонен разговор руският външен министър Сергей Лавров каза на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, че е „важно“ тези предложения да бъдат представени „на хартия“ ” възможно най-скоро.

Но има изключение, тоест американците все пак имат едно изискване.

Ежедневно от Русия се изисква да изтегля войските си от украинската граница, които според Запада са натрупали твърде в големи количества. Позицията на Москва е категорично “не” поради три причини.

Първо, това всъщност е атака срещу чуждия суверенитет, когато на независима държава се диктува къде на своя територия може да държи войските си и къде не. Отношенията ни с НАТО не са такива, че да се ръководим от техните вкусове.

Второ, честно казано, Русия няма много козове в преговорите със САЩ за стратегическата стабилност.

Предвид историческите искания за правни гаранции за неразширяване на НАТО (такива гаранции нямаше дори при СССР), пространството за реципрочни отстъпки е твърде тясно. Изтеглянето на войските може да бъде такава отстъпка – в замяна на гаранции за сигурност.

Трето, руските войски близо до украинската граница имат важна мисия - това е психологически натиск върху Киев, за да не посмее да удари Донбас.

Те не са там за война, а за да гарантират, че няма на има война.
Но сега този психологически фактор работи повече за американците, отколкото за Зеленски - и не върши работа както бихме искали.

Вашингтон вижда в тях решаващо доказателство за „подготовка за пълномащабно нахлуване в Украйна“, каквото пророкува вече два месеца, изброявайки, позовавайки се на „източници“ и конкретни точки на предстоящата атака, и броя на батальонни групи, участващи в нея (според изчисленията на заместник-държавния секретар Виктория Нюланд - 100, почти всички руски войски от западните граници до Урал).

Американците вече изложиха по-нататъшния сценарий: „инвазията“ ще бъде последвана от въвеждането на все още неуточнени, но „безпрецедентни“ и „супер строги санкции“ по един от 18-те варианта, които Вашингтон уж е договорил с Европейския съюз. Очевидно всеки вариант е предназначен за различни мащаби на "нашествие".

Решаващо, особено важно уточнение на тази картина на бъдещето направи през уикенда един от ключовите членове на администрацията на Байдън, неговият съветник по национална сигурност Джейк Съливан.

Позовавайки се на данни от разузнаването, които отново цитират „анонимни източници“, той обяви, че Русия измисля „причина за нашествието “ – нещо, което ще бъде представено като „атаки срещу руските сили в Източна Украйна“ (както Вашингтон нарича силите за самоотбрана на ДНР и ЛНР).

С други думи, ако Зеленски реши на провокация в духа например на опита на Михаил Саакашвили да организира блицкриг в Южна Осетия през 2008 г., това ще бъде обявено за руска провокация. На Русия предварително и стоварват отговорността за възможното избухване на войната.

Тъй като, както обясняват същите американци, войната означава санкции, това безпокойство се предава на пазарите - руските борсови индекси пропадат няколко дни подред. И успоредно с това нараства изкушението на Зеленски да започне военна авантюра. Точно сега тя можеше да му донесе най-много бонуси.

В случай на война, както почти винаги се случва, главнокомандващият ще може да обедини нацията около себе си, когато и икономическите проблеми, и изграждането на личната диктатура на Зеленски ще бъдат поставени на втори план.

Една от най-новите илюстрации е фактът, че действителните лидери на най-големите опозиционни партии, както „проруски”, така и „националистически”, са изправени пред едно и също наказателно дело за държавна измяна, което напомня за процеса на „антисъветския троцкистко-бухарински подземен център”, в резултат на което през 1938 г. са разстреляни представителите както на лявата, така и на дясната опозиция.

Също така нова война ще зачеркне възможността за мирен договор - Минските споразумения, които Зеленски смята за неизгодни и от които той отдавна се опитва да се откаже.

Тоест, той вече им отказа, което доведе до дипломатическа задънена улица: Москва по очевидни причини не приема исканията му за преговори за нови условия.

А сега нова война означава и въвеждането на супер-строги санкции срещу Русия. Тоест допълнителни загуби за руската икономика, което ще даде на украинските патриоти сладката възможност да злорадстват, че кравата на съседа е умряла.

Смъртта на руската крава ще бъде представена като колосален външнополитически успех за администрацията на Зеленски.

Като допълнителен бонус, под рева на оръжията, ще бъде възможно да се получи и разнообразна допълнителна помощ от „Западни партньори“. Тоест играта си струва, а правилата ѝ вече са такива, че няма правила - Русия вече е определена за губещия.

Единственото светло петно в тази мрачна картина е признанието на Съливан, че администрацията на Байдън сега споделя увереността на разузнаването и източниците, че Русия подготвя пълномащабна война в по-малка степен от преди.

Някой вБелия дом е прозрял истината - включително и за "анонимните източници", чиито данни за "100-те батальонни групи" в Русия изглеждат като причина да се завърти пръст около слепоочието.

В Украйна, между другото, има и политически технолози, при това в особено големи количества - повече от където и да е другаде в постсъветското пространство.

Има и особено закоравели, някои от които работят в президентската администрация.

Дори не може да се изключи, че сега си имаме работа с последствия от украинска измама, когато американците са водени за носа, но това все пак е малко вероятно: украинците са находчиви за такива хора, но не твърде умели и се опитват да мамят всички около себе си, като в крайна сметка винаги заблуждават себе си.

Това е неизбежно за Зеленски, ако неговата нарцистична личност, липсата на политически опит и подтикване от САЩ наистина доведат до нова война.

Рано или късно „лошите“ споразумения от Минск ще бъдат последвани от нов мирен договор, но няма причина да се смята, че той ще се окаже по-удобен за Украйна и че самата Украйна няма да загуби друга част от контролираната в момента територия.

Що се отнася до Съединените щати, по-нататъшният сценарий на отношенията с тях вече е предписан от руската страна и лично от Владимир Путин.

Това е пълен срив на отношенията в случай на нови санкции. Тоест безпрецедентна политическа криза между две ядрени сили, които си нямат доверие в нищо. Нещо, което е точно обратното на заявените стремежи на Байдън за „сигурност“ и „предвидимост“.

Но тази криза все пак може да бъде предотвратена, ако притиснат един Наполеон от Кривой рог. А топката, както обича да казва Лавров, е на страната на американците, уви: Москва не може да повлияе на Киев или по-скоро не може точно до момента, в който новата война ще започне и ще е твърде късно.

Дмитрий Бавирин