Три седмици след началото на войната в Иран администрацията на Доналд Тръмп все още не представя ясен план за постигане на заявените цели, включително евентуална смяна на режима или ограничаване на ядрената програма на Техеран, се посочва в анализ на The New York Times.
Липсата на конкретна стратегия се съчетава с непредвидени последици – прекъсвания в доставките на петрол, рязко поскъпване на енергийните ресурси и нарастващ натиск върху световната икономика. Конфликтът се възприема като пример за непоследователен подход във външната политика на САЩ.
Според изданието Тръмп взема решения в ограничен кръг и избягва публичен дебат, като често прави противоречиви изявления. Това включва и реакции около цивилни жертви при военни действия, които предизвикват допълнителни критики.
Въпреки това военната кампания постига определени тактически резултати. Иран е отслабен от дългогодишни санкции и удари, валутата му се обезценява, а част от военния и научния му потенциал е неутрализиран. Влиянието на съюзнически групировки като „Хамас“ и „Хизбула“ също намалява, пише Актуално.
Първоначалните амбиции на Вашингтон обаче остават неизпълнени. Тръмп заяви намерения за бърза промяна на властта в Иран и дори намекна за пряка роля в избора на ново ръководство, но не посочи конкретни стъпки за реализиране на тези цели.
Анализът очертава три основни проблема. Първият е подценяването на трудността при смяна на режим – процес, който исторически изисква продължителни операции и често включва сухопътни сили. Вторият е неяснотата около контрола върху иранските ядрени материали, които вероятно са защитени в укрепени обекти. Третият е икономическият риск, особено свързан с възможно блокиране на Ормузкия проток и последващи сътресения на петролните пазари.
Вече се наблюдава сериозно поскъпване на петрола, а САЩ предприемат спешни мерки, включително търсене на подкрепа от съюзници за защита на ключови морски маршрути.
Въпреки отделни хипотези за бърз развой – като вътрешни сътресения в Иран или успешни военни операции – първите седмици от конфликта пораждат съмнения относно подготовката и координацията на действията на Вашингтон.
Критиките се засилват и заради липсата на одобрение от Конгреса и ограничените консултации със съюзници. Според анализа, досегашният подход разчита повече на политическа реторика, отколкото на дългосрочна военна и дипломатическа стратегия.
В заключение се подчертава, че реалностите на войната не могат да бъдат управлявани чрез комуникационни тактики, а изискват ясна визия и последователни действия – нещо, което засега липсва в действията на САЩ спрямо Иран.
