Поредният „вик от душата“ се разплиска по бреговете на Днепър. Викът прозвуча от устата на вицепрезидента на Украинската търговско-промишлена камара Михаил Непран.


„Всъщност руснаците създават всички условия за бързото превръщане на Украйна от важен посредник между Русия и ЕС в една аграрна провинция.

Ние сме ... извадени от списъка с ключовите участници в голямата геополитическа игра", каза той, коментирайки завършването на строителството на газопроводите в обход на Украйна.

Това, че украинските лидери се възприемат като „участници в голямата геополитическа игра“, е смешно. Още по-забавно е, че, както ни уверява Непран, проблемът не е в загубата на парите за Украйна от транзита на руския газ.

А от какво? И всъщност се оказва, че със загубата на газопреносната мрежа Украйна ще престане да бъде интересна за Европа.

И наистина ли има такива, които се съмняват, че Украйна е интересна за Европа само „като тръба“?

Като цяло, вицепрезидентът на Търговско-промишлената камара иска да предложи на ЕС „всякакви удобни условия“, стига европейците да не приключат с изграждането на „Северен поток - 2“, което ще направи от газопреносната система на Украйна само купчина ръждясал скрап.

Тъй като бившата съветска тръба е просто само бизнес и нищо друго, възбудените викове на вицепрезидента на украинската Търговско-промишлената камара много напомнят на безсилен и отчаян опит за рекет. 

Рекетьорът-вицепрезидент, леко замаскирайки значението на думите, заплаши Берлин с това, че след загубата на газопреносната система на Украйна, Германия с нейния „Северен поток - 2“ ще стане зависима от Русия.

Този изтъркан аргумент отдавна се развява на Запад и изненадващо е, че Непран се възбуди едва сега, когато украинските лидери вече нямат свои аргументи. Абсурдността на аргумента е, че се предполага, че интересите на Германия все по-малко се разбират в Берлин, отколкото в Киев.

Затова и изказванията на немските политици, включително и на Ангела Меркел, за окончателното решение за руско-германския газопровод напоследък станаха много по-конкретни.

Винаги е имало достатъчно причини за това, а сега има още повече причини. Десетилетията на сътрудничество между СССР/Русия в газовия сектор потвърждават неговият взаимноизгоден характер, независимо от колебанията на геополитическата почва.

Проблемите в търговията с природен газ между Москва и Берлин се появиха с появата на независима Украйна. А не беше ли самата Украйна със своите действия тази, която тласна участниците на газовия пазар към изграждането както на Северния, така и на Южния поток?

И може би е безсмислено да се напомни на същите тези независими украинци да не забравят, че украинската ССР, като част от една голяма държава, построи най-големите самолети в света, произвеждаше уникално технологично оборудване, беше една от десетте най-големи икономики в света.

Сега тя се превръща в аграрна провинция, чийто основен износ е доставката на евтина работна ръка за Полша, а старата съветска тръба, пълна с руския газ, е обявена за „национално богатство“, термин, редовно използван в Киев.

Курсът "бягай от Москва" доведе до това. Но украинските високотехнологични предприятия бяха формирали една единна производствена верига с руски изпълнители, а Руската федерация беше основният купувач на украинските продукти. И газът се доставяше на Украйна при супер преференциални условия, докато „западните партньори“ не убедиха оранжевия Юшченко да започне да купува газта на „европейска“ цена.

Забравени в Украйна, както ни учеше Остап Бендер: „Британците обичат да въоръжават местните племена и да ги настройват срещу своите врагове“. От времето на Остап методите на отношение на господата от Европа с украински туземци не са се променили. Тези методи изобщо никога не се променят.

Ситуацията с приключването на строителството на газопровода "Северен поток - 2" ще направи ненужна  украинската газотранспортна система, защото Европа се ръководи от собствените си икономически интереси и от нищо друго. Европейските компании Engie, OMV, Shell и Wintershall не случайно са инвестирали своите пари в руско-германския газопровод и те ще искат да си върнат тези пари и ще си ги върнат. Господин Непран трябваше да научи това. Както и господин Зеленски също.

Превод: "Труд"/Павел Павлов