За първи път популистки или крайнодесни партии водят в социологическите проучвания в трите най-големи европейски държави – Великобритания, Франция и Германия. Според „Уолстрийт Джърнъл“ това е знак за нарастващо недоволство сред избирателите след години на висока имиграция и инфлация.
Партиите с такъв характер вече участват в управлението на страни като Италия, Финландия и Нидерландия, но за първи път те оглавяват проучванията в трите най-големи икономики на Европа едновременно. Това повишава риска от период на политическа нестабилност, дори изборите все още да са на няколко години разстояние. „Това е значимо. Лидерите в трите страни се сблъскват с възход на крайната десница. Тя изглежда на прага на властта, освен ако политиците не успеят да отговорят на причините за този ръст – имиграцията и разходите за живот“, казва Муджтаба Рахман, ръководител за Европа в консултантската компания Eurasia.
Франция
Антиимигрантската партия Национален сбор (Rassemblement national) има стабилна преднина в анкетите тази година. Проучване на Elabe от миналия месец показва, че младият протеже на Марин Льо Пен – Жордан Бардела – е най-популярен с 36% одобрение. Допитванията за следващите президентски избори сочат, че кандидатът на Национален сбор – независимо дали Бардела или Льо Пен – би водил в първия тур. Следващите избори за президент са насрочени за април 2027 г.
Великобритания
Антиимигрантската партия „Реформирай Обединеното кралство“ (Reform UK), водена от бившия лидер на Брекзит движението Найджъл Фараж, бележи рязък подем през последните шест месеца. Вече тя е пред управляващата Лейбъристка партия и опозиционните консерватори. Това има потенциал да разруши традиционния британски двупартиен модел, при който водещите политически сили са Лейбъристите или Консерваторите. Следващите парламентарни избори са насрочени за август 2029 г.
Германия
Крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD) от началото на годината върви рамо до рамо с управляващия Християндемократически съюз (ХДС). Според проучвания на Forsa, през последните седмици АзГ дори изпреварва ХДС за първи път от април насам. Основана през 2013 г., АзГ първоначално не успява да премине 5% бариерата на първите избори, но през 2017 г. става третата най-голяма партия в Бундестага с 12,6%. През 2019 г. пада на пета позиция с 10,4%, но през началото на тази година удвоява резултата си и достига 20,8%, превръщайки се във втора политическа сила. Следващите парламентарни избори са насрочени за март 2029 г.
Общи фактори
Подобно на САЩ, Европа след пандемията преживя рекордни нива на имиграция и рязък скок на инфлацията. Въпреки че инфлацията вече отслабва, цените остават високи. За разлика от САЩ, Европа почти няма икономически растеж, което засилва усещането за застой и политическа блокада. „Комбинацията от икономически упадък и бърза имиграция е токсична – тя обърна много избиратели срещу традиционните партии“, казва Жереми Галон, бивш френски дипломат. Националният сбор умело използва страховете, свързани с мюсюлманското малцинство и спадащия жизнен стандарт на средната и работническата класа. От протестно движение партията се превърна в най-голямата във френското Национално събрание, като направи страната по-трудна за управление. В момента правителството на Франсоа Байру е изправено пред вот на доверие на 8 септември, а Бардела вече призова Макрон да насрочи нови избори или да подаде оставка.
Имиграция и обществен натиск
Великобритания и Германия също преживяха рекордни вълни от имиграция. В Германия делът на жителите, родени извън страната, нарасна от 15% през 2017 г. до 22% през 2024 г. Във Великобритания между 2021 и 2024 г. законно са пристигнали 4,5 млн. души, предимно от Индия, Нигерия и Китай, като десетки хиляди преминават Ламанша нелегално. „Реформирай Обединеното кралство“ използва антимигрантския натиск, за да увеличи подкрепата си. От началото на годината 29 000 души са преминали Ламанша нелегално, увеличавайки натиска върху премиера Киър Стармър, който дойде на власт с обещание да „смаже бандите“ и да намали преминаванията. Летните протести в няколко английски градчета срещу настаняването на мигранти в местни хотели засилват напрежението.
В Германия парадоксално, въпреки че имиграцията намалява заради строг контрол, АзГ печели подкрепа. Икономиката се свива с 0,3% през последното тримесечие, продължавайки двугодишна рецесия. АзГ залага на депортиране на нелегални мигранти и поставя под въпрос оставането на страната в еврозоната, ЕС и НАТО. Програмата ѝ е близка до тази на ХДС, но предлага по-високи пенсии за германците и ограничаване на социалните помощи за чужденци. Партията е критикувана за симпатии към Русия и Китай и настоява за възобновяване на енергийните сделки с Москва. Икономисти предупреждават, че излизане от ЕС би ударило германския износ. В същото време АзГ получава подкрепа от личности, близки до Доналд Тръмп, като вицепрезидента Джей Ди Ванс и милиардера Илон Мъск.
АзГ използва икономическото недоволство, за да привлече работнически избиратели в западналите индустриални региони като Рурската област, далеч от традиционните си крепости в бивша Източна Германия.
